Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.
На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..