Освен празничната служба и традиционния постен курбан, на този ден се извършват и специални практики, в които християнския канон се преплита с фолклорните вярвания и ритуали. Една от тези практики е преспиването в църквата в навечерието на празника. Смята се, че тогава силата на святото място е най-голяма, защото светецът покровител идва да го посети и чува молитвите на вярващите. В навечерието на „Златната ябълка” в Горноводенския храм пристигат жени и семейни двойки, които не могат да имат деца. За тях „Златната ябълка” е шанс да разрешат проблема си и да сбъднат най-съкровеното си желание.

Един от символите на празника е, разбира се, ябълката. Освен в названието на празника, тя присъства и в украсата на църквата. Още от началото на Великия пост иконостасът и особено чудотворната икона се украсяват с венци от ябълки и зеленина. Освен това в олтара на църквата се внасят големи съдове с ябълки, които престояват там през нощта и така се смятат за осветени. На другата сутрин след службата плодовете се раздават на вярващите „за здраве”. Двойките, които искат да имат деца, трябва да изпълнят специален ритуал. След като са постили поне няколко дни, те разделят ябълката по равно помежду си и я изяждат сутрин на гладно заедно със семките.

Местните хора разказват различни легенди и предания, които обясняват чудотворната сила на осветените ябълки. Разказва се, че родителите на Богородица, Йоаким и Ана, които до преклонна възраст нямали деца, получили от небесен ангел по една златна ябълка и след като изяли плодовете, Ана заченала по чудесен начин. Според друга история самата Богородица получила златна ябълка от Архангел Гавриил в деня на Благовещението и като отхапала от нея, забременяла. Тази легенда се подкрепя и от едно необичайно изображение, което се пази в Горноводенската църква, макар да не е истинска икона. На него Богородица е представена със златна ябълка в ръка, а на заден план е изобразен и архангелът, донесъл на Благата вест.

Местно предание пък разказва историята на болна и бездетна жена, която искала да се помоли за рожба на празника и да вземе причастие. Поради болестта си обаче закъсняла и не успяла. Трогнат от сълзите ѝ свещеникът ѝ дал една ябълка, оставена в дар пред иконата. След като я изяла, жената не само оздравяла, но и родила здраво и хубаво дете. За благодарност тя поръчала да направят ябълка от злато, която подарила на иконата.

Другият характерен ритуал е плетенето на коланче за рожба. Църквата се опасва три пъти с памучен конец, който после се сгъва и засуква като мартеница. Така изработеното коланче се внася в църквата, за да се освети, а после жената, която иска да зачене, го завързва на кръста си и го носи в продължение на 40 дни. Вярва се, че през този период тя трябва да забременее. Обичаят вероятно има връзка с християнския култ към Честния пояс на Богородица, както и с разнообразни фолклорни практики, при които жените се опасват за зачеване и леко раждане. Според местното предание обаче той е възникнал след едно двойно чудо, станало на този ден в Горни Воден: в навечерието на празника бездетна жена сънувала, че на другата сутрин пред вратата на църквата ще я чака една непозната, която ще ѝ даде три макари. С тях тя трябвало да си направи коланче и да го носи, докато забременее. Същата нощ пък друга жена, чийто син бил безнадеждно болен от туберкулоза, също получила съновидение, според което трябвало да вземе от къщи три макари и да ги занесе пред вратата на черквата. На сутринта двете жени се срещнали и чудото станало: едната се сдобила с рожба, а другата получила изцеление за детето си.

И до днес в Горни Воден се разказва за многобройни случаи, в които „Златната ябълка” е помогнала на бездетни жени да се сдобият с рожба. Много родители идват с подаръци, за да благодарят на Божията майка и кръщават тук децата си, родени с нейната чудотворна помощ.