Две момчета ще обиколят с велосипеди шест балкански страни, за да привлекат общественото внимание към SOS Детските селища, където и двамата са отраснали. От 1 април ги чакат 1745 км, които трябва да преодолеят за около 20 дни, преминавайки през Македония, Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия.

Даниел Миленов е на 22 години и е от Пловдив. Настанен е в SOS Детско селище в Трявна, когато е бил на 3 години. Люпчо Кръстев е на 20 години и е приет в SOS Детско селище в Скопие – Македония на шестгодишна възраст. Двамата се срещнали на футболен турнир през 2005 г. и внезапно възникналото им приятелство продължава и до днес. Те гостуваха в студиото на Радио България и разказават своята SOS приказка, наречена щастливо детство:

„SOS е всичко за мен, за моето детство, споделя Даниел. – То винаги е било игриво, палаво, щастливо. Не съм пропускал момент за беля или за игра – както със съученици, така и със семейството. Така, както е при едно нормално семейство, само че при нас плюсът бе, че е многодетно. Когато пребивавах в SOS Детско селище – Трявна, имах 8 братя и сестри, сега вече са 16 – тези, които е отгледала моята SOS майка. Тя се казва Севда. Не напразно носи това име. Севда означава любов и мисля, че тя успя да ни дари с нея. Имаше караници, но щастливите моменти преобладаваха. Винаги е имало нещо, което да ни събира и да ни прави много по-силни от другите.”

Да шестата си година Люпчо е в Дом за деца без родителска грижа, където е малтретиран жестоко.

„За да не остана с последици, бях прехвърлен в SOS Детско селище в Скопие, продължава той. – Всичко се промени и замени с майчина любов, с любов и прегръдка от сестрите и братята ми. Вече са 10. Когато отидох в моето семейство, бяхме 4 деца. Бях палаво дете. За да ме усмирят, защото съм и музикален, ме записаха на балет. Започнах да осъзнавам кой съм, какво искам. Започнах да правя свой детски вокален албум. Занимавам се с пеене, свиря на пиано, китара и устна хармоника.”

Двете момчета са поели по своя житейски път. Даниел е завършил техникум, вече е уверен и силен млад мъж, който днес работи усилено и гради кариера в продажбите. Люпчо, понеже много обичал да готви, завършва такова училище. Сега е студент във Факултета по физическа култура на Скопския университет. Работи в Министерството за труд и социална политика на Македония. Следва своята страст към пеенето, като се надява един ден то да му стане професия. Двете момчета са щастливи, че имат на кого да кажат „мамо”, че имат много братя и сестри – децата, отгледани от техните SOS майки. „Днес съм човекът, който съм, благодарение на моята мама Севда. Считам нея за своята истинска майка. Нейната любов, грижа и постоянна подкрепа, както и ценностите, в които ме възпита, ме правят всъщност силен човек”, споделя Даниел.

Със своята балканска обиколка те искат да покажат, че когато си в беда и си сам, все пак има надежда да попаднеш на място, където ще ти помогнат и ще те обичат. Едно от тези места е SOS Детско селище. По време на своя поход двете момчета ще посетят много такива селища, за да мотивират малчуганите да учат и спортуват. Даниел е опитен колоездач с богат опит. Миналата година той направи с велосипед прехода от София до SOS Детско селище – Скопие и редовно изминава дълги разстояния с велосипед. Идеята за балканската обиколка е негова: „Искам всички да знаят какво SOS Детски селища дават на децата в нужда!” Люпчо премина усилена подготовка и очаква с нетърпение предизвикателството, но най-вече „срещата с децата от SOS Детски селища. Искам да покажа на обществеността, че там е мястото, където може да се намери дом и семейство”.

Люпчо и Даниел ще се радват, ако по време на етапите от „SOS Балканския велосипеден тур 2014” към тях се присъединят и малки, и големи, за да ги подкрепят. Приключението си заслужава!

Снимки: личен архив