Стане ли дума за златни плажове и разбиващи се морски вълни, първата ни асоциация обикновено е за загорял сърфист, впуснал се в приключението да ги подчини. Оказва се обаче, че овладяването на морската стихия е предизвикателство не само за любителите на екстремни преживявания, но и за учените. В момента изследователи от цял свят се опитват да покорят енергията на вълните и да я превърнат в електричество. В голямото състезание участват и българи. Малък екип от Института по системно инженерство и роботика към БАН, под ръководството на проф. Генчо Стайнов, работи над създаването на интелигентно устройство, което да извлича енергия от морските вълни в сърфовата зона.
„Целта ни е то да може да се използва по нашето крайбрежие, което е с по-нисък вълнов потенциал и да е възможно най-евтино, така че да е достъпно за повече хора“, обяснява Божидар Найденов, който е докторант към института и участва в развитието на тази нова за страната ни научна област. От подобно мобилно устройство могат да се възползват всички любители на къмпингите и дивите места, където няма достъп до електропреносната мрежа. С негова помощ може да си захраните например хладилник, мобилен телефон, телевизор или да озвучите вечерта около лагерния огън с приятна музика от радиото. Една от причините човечеството все още да не оползотворява вълновата енергия е рязкото й повишаване по време на бури. За усилията на нашите учени да се справят с това предизвикателство разказва Божидар:
„Най-важното за това устройство е устойчивостта му на бури, тъй като енергията на вълните се вдига стотици пъти по време на буря. Дори в Черно море енергията, която пренасят вълните е 200-300 пъти по-висока и няма устройство, което да издържи на такова многократно повишаване. Затова то трябва да е лесно защитимо. Предишният вариант на устройството ни от 2012 г. е създадено да работи в дълбоки води. Идеята при него е, че когато дойде буря и се повиши енергията, то само разбира, тъй като произвежда повече енергия, и се потапя на дъното. Достатъчни са му дори 4 м. да влезе под повърхността и това е съвсем безопасно за него. Когато премине бурята, то отново изплува на повърхността и продължава да работи. Най-новата ни разработка е за места, където морето е по-плитко. Тогава устройството би могло да се изтегля само на брега. Много важен аспект за устройството за извличане на енергия от морски вълни е именно издръжливостта на бури. Другото интересно нещо в последното ни устройство е опростената му конструкция. Стремим се да е възможно най-евтино и най-опростено, тъй като простите неща са най-ефективни, най-здрави, най-лесни за поддръжка. Това устройство успява да извлече 20% от енергията на вълните.“
Българската разработка е на ниво прототип и предстои да бъде доразвита и усъвършенствана. Една от целите на учените е също да популяризират този вид зелена енергия и да я направят по-достъпна за повече хора. Въпреки ниското заплащане в БАН, Божидар споделя, че Академията е „страхотна основа и добро начало за млади учени, особено в областта на техниката и машиностроенето”. Самият той е завършил „Индустриално инженерство” в Английския факултет на Техническия университет в София. В момента е трета година докторант в Института по системно инженерство и роботика и му предстои защита на дисертация. Убеден е, че българските учени по нищо не отстъпват на своите колеги на Запад, но проблемът е в липсата на достатъчно средства да реализират своите иновативни идеи. Божидар е имал възможността да почерпи от опита и на утвърдени западни специалисти в областта на роботиката. В Швеция в продължение на пет месеца работи над бакалавърската си дипломна работа, а през 2012 г. прекарва близо половин година специализация във Франция. За избора си да се посвети на науката и на роботиката по-специално, 27-годишният мъж споделя:
„Още по време на бакалавърската си степен посетих университета в Йоребро (Швеция), където усилено се занимават с роботика. В лабораторията им има много силен български екип. Още тогава успях да се докосна до тази област на науката и да видя, че е нещо трудно, но и изключително интересно. Там видях страшно интересни роботи, много бързи. Роботиката е много широка област, можеш да се занимаваш с механика, с управление, с конструиране, а не само с едно тясно специализирано нещо. Обхваща много области от инженерната наука.“
Втора поредна вечер пред Народния театър "Иван Вазов" имаше протести, но този път не се стигна до физически сблъсъци. Поводът отново беше постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Служебният вътрешен..
Град Елена, област Велико Търново, посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии ще демонстрират в съботния и неделния ден кулинарното си изкуство, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Повече от 1500 еленски..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от България и българските общности зад граница, за новия проект на Джо Лин Търнър и Мария Илиева. В..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..