Нов екомаршрут по следите на ценни растителни видове ще примамва природолюбители и туристи, но не сред родните планини или Черноморието, а в сърцето на близо двумилионна София. Столичният ни град притежава уникално, за жалост малко известно богатство – това са столетните дървета. Повечето от тях са били свидетели на знакови исторически събития или са посадени от известни в миналото личности. Други от векове протягат клони към небето, необезпокоявани от хода на времето и от протичащите край тях човешки съдби. Сега тези живи паметници излизат под светлината на прожекторите, за да ни разкажат своите истории.

Още докато кацат със самолет на летище София първото нещо, което прави впечатление на чужденците е зеленината. На нас, столичани, тя никога не ни достига, но всеки, който за пръв път посещава града, остава приятно изненадан от красивите паркове и бухналите корони на дървета, осигуряващи живителна прохлада през летните жеги. А и в коя друга европейска столица можеш, докато се разхождаш, просто да протегнеш ръка и да си откъснеш я черница, я джанка, череша, вишна, синя слива или дори праскова? Потънали в ежедневните си ангажименти обаче рядко обръщаме внимание на разнообразието от дървесни видове, които ни заобикалят, а то е голямо.

И сред цялата тази, макар и застрашени от неудържимите напъни на инвеститорите зеленина, се открояват вековните дървета. Над стогодишни предимно широколистни видове като благун, бряст, черница, софора, айлант, можем да срещнем на най-неочакваните места, докато безцелно се шляем из столичните улици. Но най-многобройни сред дървесните ни столетници са т. нар. летни дъбове, осеяли паркове и градини. Това природно богатство в идеалния център на столицата бе проучено, регистрирано и картотекирано, с цел неговото опазване и популяризиране сред столичани и туристи. Оказва се, че градът ни разполага с 90 вековни дървета. Ветеранът измежду тях е една стара черница на ул. „Искрец” 2. Стеблото й е с диаметър 4,1 метра, а предполагаемата възраст – 650 години. Как да не изпиташ почит към този оцелял до наши дни свидетел на превратната ни история?

Сега всеки, който желае да опознае тези природни съкровища, ще може да се сдобие със специална карта и да потегли по следите на живата ни история из града. За целта младият екип на фондация „Екообщност”, съвместно с още две неправителствени организации, е разработил три маршрута. Единият от тях включва дърветата в идеалния център на София и най-вече тези в градинката на Националната художествена галерия и на Етнографския музей. Там растат над двестагодишни представители на вида акация, софора, бряст, айлант, като най-старото дърво сред тях е четиристотингодишен летен дъб. В столичния екомаршрут е включена още една забележителност. Намира се в ботаническата градина на Софийския университет близо до паметника „Левски” и представлява великолепен дъб, чиято пищна корона изпъква насред останалите отглеждани в нея 1500 растителни видове. През 1892 г. лично цар Фердинанд засажда дървото, като заравя в корените му златна монета.

„Летни дъбове по на два века преобладават и в Борисовата градина, където се намира другият маршрут. Повечето от тях са съсредоточени около езерото Ариана и езерцето на лилиите” – обяснява Любомира Колчева, директор на фондация „Екообщност”. От нея научаваме още, че третият екомаршрут отвежда туристите в квартал Лозенец, където в закътана между блоковете градинка, издигат снага двадесетината т. нар. „Славейкови дъбове”. В началото на ХІХ век тук се провеждали сбирките на литературния кръг „Мисъл”, а под сянката на дъбовете поетът Пенчо Славейков написал някои от най-хубавите си произведения. И още едно историческо дърво можем да видим във въпросния столичен квартал – това е 135-годишният дъб, засаден от словенеца езиковед Антон Безеншек – известен с това, че е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици и в частност към българския.

Как ще се популяризират тези зелени маршрути в центъра на София?

„Предвиждаме да отпечатаме информационни карти, които ще разпространяваме чрез Туристическия информационен център в София и на други места в града. Информация за тях има качена и в сайта ни vekovnite.org. Защото това са природни забележителности, които самите ние не познаваме, а е важно да оценим богатство, което притежаваме. Тези вековни дървета са разположени на места, оживени от хора, които почиват под сянката им и се наслаждават на магнетичното им излъчване.”