Идеята за това гостуване повече от 30 години след излизането на пилотния епизод на поредицата на Острова през 1982 г. принадлежи на преводача Златна Костова, за която това е дългогодишна мечта. Освен работата по деветте сезона на сериала, тя превежда също романа „Дневниците на Рене Артоа”, а след това и пиесата „Ало, ало!”, която се играе и в момента в софийския театър „Възраждане”. Създаден като пародия на британските драми за войната, сериалът, в който действието се развива във френско провинциално градче по време на Втората световна война, залага основно на осмиването на националните стереотипи и на чувството за хумор, което помага на героите да се справят с нелогичната военна реалност.
Твърде малко хора отдават дължимото на ролята на преводача при работата върху такъв продукт – колкото по-добра е тя, толкова по-незабележима остава за зрителя, за когото многобройните каламбури и остроумни изрази звучат напълно в реда на нещата. Зад 30-минутната порция смях във всеки един от общо 85-те епизода на сериала обаче се крие усилен труд, след който се раждат вече крилати фрази като „Добрютро”, „Слушайте внимателно, няма да повтарям”, и „Млък, дърта кукумявке”. Златна Костова, която доказва, че непреводима игра на думи няма, определя същината на британския хумор така:
„Британският хумор е граничен, той никога не залита в едната или другата посока. Би могло да бъде черен хумор, без да залитне и да стане прекалено мрачно, би могло да бъде ведър хумор, без да залитне в обратната посока и да стане кич” – посочва преводачът. „Този финес, това движение по ръба между различните нюанси и риска от изпадане в крайност, без никога да се стига до нея, според мен придава истинския аромат на английския хумор”.
Залата на кино „Люмиер” беше твърде малка, за да побере всички онези верни почитатели на сериала, които бяха дошли да видят непоказвания до момента юбилеен епизод „Завръщането на „Ало, ало!” и, разбира се, да се срещнат на живо със своите кумири.
На какво се дължи нестихващата популярност на сериала вече три десетилетия?
„Ричард Гибсън имаше едно много добро обяснение, казвайки, че в него се съдържат много глупави и смешни реплики и децата на това се радват”, споделя Златна Костова. „Разбира се, различните възрастови групи търсят различни неща, те четат между редовете, имат различна гледна точка върху събитията. Хуморът обаче си остава един и същ, и когато ситуациите са глупави и смешни, се харесват на всички. Човек релаксира, когато ги гледа.”
Със сигурност „Ало, ало!” никога нямаше да се превърне в такъв хит в България и без неподражаемия дублаж, където петима актьори дублират почти 30 персонажа. Добре познатите ни и обичани гласове са на Венета Зюмбюлева, Ева Демирева, Веселин Ранков, Стефан Димитриев и Иван Райков, които също присъстваха на изпълнените с емоции и заразителен смях срещи в София между английските актьори и публиката.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...