Радостта е в това да даваш, а не само да получаваш, да живееш осъзнато и пълноценно. Такава е житейската философия на 30-годишния Андрей Андонов. Описва се като: „човек, който се кефи на живота.” Андрей не се страхува да казва истината, дори и тя да е понякога болезнена, да провокира себе си и другите. Противник е на автоцензурата и плътно следва нещата, в които вярва. На 22 години вече носи в джоба си диплома на еколог. По думите му това е единственото образование, което резонира с желанието му да е близо до природата. Според него една от парадигмите, на които робува обществото ни, е че с висше образование и работа по специалността вече си доказан. „Тогава родата е горда, оставя те на мира, престава да ти се обажда през ден и да те депресира, че нищо не правиш”, смее се Андрей. Самият той е дете от смесен брак. Баща му е от живописното родопско градче Рудозем, а майка му е украинка. Това е причината като малък всяко лято да е на „културен обмен” в Украйна. След като завършва обучението си в университета, подобно на повечето млади хора решава да изкара малко пари и хваща самолета за САЩ.
„Имах идеята да остана, защото ми хареса. За дейни хора в Америка е най-добре. Най-лесно се случват нещата – разказва Андрей. – Обиколих почти всички щати. Първоначално работих в Мичиган, на границата с Канада. Там прекарах малко повече от три месеца, а след това два месеца пътешествах из страната – от Изток до Запад. Имам един приятел американец, Джони. И когато му показах на картата откъде е минал маршрутът ми, той каза, че на 99% от американците това никога няма да им се случи. А аз го преживях. Събрах толкова много информация, но през по-голямата част от времето бях сам и нуждата да споделяш, ме накара да се върна в България. Това е драмата на всички емигранти – носталгията. Ти си сам в рая. Това убива хората на Запад, колкото и да са устроени, колкото и да вървят по мечтания път, тъгата присъства.”
След странстването из Америка Андрей започва работа по специалността си в една от най-добрите по това време у нас компании за екологично консултиране. Година и половина обаче са му достатъчни, за да разбере, че това не е за него. И не за друго, а защото се сблъсква с реалността, в която „екологията е по-скоро бизнес под масата”. „Осъзнах, че единственият начин да се променят нещата е, ако човек сам се промени. Ако искаш да помагаш на природата и на хората да живеят в синхрон, трябва да даваш, а не само да взимаш и рушиш. Нито закони, нито глоби могат да въздействат така положително, както когато ти самият вдъхновяваш и си трън в очите, показвайки бруталната истина”, споделя младият мъж. Така той решава да смени курса на живота си на 180 градуса, поемайки по път, който предизвиква любопитството и интереса му още като дете, а именно – историите и киното. Андрей отново стяга куфарите, този път за Ирландия. В Дъблин завършва Дигитално филмово продуциране.
„Това беше преди 4-5 години, когато дигиталната революция стана факт, когато фотоапаратите започнаха да заснемат качествено видео, което свободно може да се прожектира в кино, както и да записваш с тях професионален звук – обяснява Андрей. – Ирландия, страна на високите технологии, привличаща млади хора, които искат да се развиват, веднага промени образователната си система, за да е адаптивна. Обучението включва и филмова теория, но ти казват петте най-добри автори за история на киното, дават ти DVD с кино история и дотам се приключва с преподаването. Ако си мързелив, няма да научиш нищо от теорията. Но ни учиха буквално без пари, с помощта само на камера да разказваме история. Казаха ни: „Ако се научите да го правите, след това ще можете да създавате филми за милиони.”
Носталгията отново връща Андрей в България. „Израснал съм в Родопите, а те са магнит, който силно те привлича. Освен това България е уникална страна. Бил съм на почти всички континенти, в толкова много страни, но тук са събрани Изтокът и Западът, духовното и материалното”, обяснява изборът си Андрей. Тук той се впуска в приключението да основе фирма. Продуцира реклами, късометражни и документални филми. Някои от филмите са били селекционирани на фестивали в Ирландия, Египет, Франция и България. В края на януари излиза документалната му лента Yes Me Can, разказваща историята на беден уличен музикант, който вярва, че когато човек силно желае нещо и работи упорито, то ще се случи, независимо от всичко. Андрей вече действа и по нов проект, този път игрален филм, който е независима от държавни и европейски фондове продукция. „Никой” /No One/ е провокативна психологическа драма. Сценарият е съвместно дело на Андрей и Явор Веселинов, автор на четири романа, преведени в чужбина.
„Често се шегувам, че това е скандинавско кино, което среща френското в Родопите – казва Андрей. – Още на синопсис проектът беше отразен от най-голямото издание за независимо европейско кино – Cineurope. Причината е, че това е нещо ново у нас, а и на Балканите, като провокация, като разказана история. Има сексуалност, психология, неща, които движат света. Подслоевете на битовизъм са много. Това е много смел, рисков проект, защото е трудно да се улови, да се разкаже и хората да го разберат. Това е предизвикателство и затова екипът е много зареден.”
Според Андрей българското кино само се вкарва в автоцензура. Притесненията му обаче, че у нас няма да се намерят хора, които да се впуснат в неговата провокация, не се оправдават. Младият режисьор и продуцент успява да привлече за снимките популярни имена като Гергана Плетньова, Силвия Петкова и Стоян Радев. Заснемането на лентата предстои през август.
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
В "България днес" на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..
През нощта ще бъде предимно ясно. Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне. Сутринта ще бъде студено с минимални температури между минус 7° и минус..