България е сред най-богатите с културното си наследство държави в света, съизмерима със страни като Италия. Това обаче я прави привлекателна не само за ценители, а и за търгаши, иманяри и трафиканти на ценности. С общите усилия на МВР, ДАНС и прокуратурата, две уникални български реликви са спасени за България и върнати у дома, преди незаконно да бъдат продадени в чужбина. Става дума за златна римска огърлица от ІІІ в. и дамаскин – религиозен сборник, препис на българския възрожденски книжовник Тодор Пирдопски, показани за първи път в Министерство на културата.

„Практически, с тези два артефакта ние попълваме една малка част от големия пъзел на белите петна в българското културно наследство” – каза при представянето им министър Петър Стоянович.

Двата униката са с изключително висока културно-историческа, научна и финансова стойност. Античната огърлица е рядък екземпляр, един от най-добрите образци на златарското изкуство в източните провинции на Римската империя. Изработена е от висока проба злато с тегло 38,55 г. Представлява верижки от преплетени сегменти в двата края, закопчани с есовидна кукичка. В центъра й са разположени два вида редуващи се и съединени помежду си мъниста: едните са кухи, полуцилиндрични, с хоризонтална релефна украса; другите са квадратни, с вписани в тях пирамиди и са изработени така, че като отразяват и пречупват слънчевите лъчи, цялата огърлица да „грее”.

Колкото до дамаскина, той е с автограф на един от последните ни книжовници, преписвали книги на ръка – даскал Тодор, работил основно в Пирдоп през първата половина на ХІХ в. Той включва 29 слова за различни светци и големи църковни празници и е украсен с 26 цветни миниатюри.

За уникалното в тези два паметника разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров:

„Това е, че те са добре запазени. Имайте предвид, че ръкописите пристигат до нас понякога доста окъсани, наядени от мишки, гъбички. А този е сравнително добре запазен. Рядкост също е, че той има и миниатюри. А златната огърлица е направо шедьовър. Има подобни, но не и точно такава. Тя е цяла, не е разкъсана, рядко намираме такива екземпляри цели.”

По думите на проф. Димитров, огърлицата вероятно е принадлежала на богата аристократка, защото през ІІІ век в района е имало големи римски градове като Никополис ад Нестум, близо до днешния град Гоце Делчев, или Скаптопара – сегашния Благоевград. И добавя:

„Направихме справки по световна бижутерия. Точно такава красива като нашата огърлица няма. Именно затова избрахме да покажем нея. Иначе имаме вече над 60 хиляди заловени подобни паметници. Най-вероятно е местно производство, защото Тракия и Македония са двете най-цветущи провинции на Римската империя. Имало е много богаташи, обикновено бивши тракийски аристократи. Те са можели да си поръчат, а е имало и пазар за такива ценности тук, за да се организира и производството им.”

Спасеният от продажба в световноизвестната Аукционна къща „Сотбис” в Лондон откраднат български ръкопис е книга от 128 листа, но първите 24 липсват. Вероятно те умишлено са били откъснати, за да се скрие местонахождението й. Това затруднява определянето на точното време и място на написването й. Но е установено безспорно, че в 1870 г. тя се е четяла от хората в село Макоцево, Софийско, разказва директорката на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова. По думите й за датирането спомага и фактът, че в по-късно време книжовникът ни скъсва много рязко с каноничната традиция.

„В Националната библиотека се пазят седем негови ръкописа” – пояснява тя. „Всички те са пълни с предсказания и зодиакални знаци, и с описанието им до 2000-та година. Тоест, това е ранен ръкопис, писан от него, още докато е бил в рамките на канона. Аз го датирам между 1825 и 1828 г., точно такива слова е писал тогава. Но даскал Тодор е и много интересен художник. Нарисувал е едни от най-хубавите гадателни игри в българската писмена традиция. Ръкописите му са били много популярни. Намираме книгите му по цяла България. Откриването и връщането на този ръкопис у дома е много важен елемент от писмената ни култура от ХІХ век.”

Снимки: БТА