И тази година родното кино предложи силни заглавия на София Филм Фест – един от най-мащабните културни форуми в региона. Киномаратонът бе открит с филма „Съдилището” на режисьора Стефан Командарев. Копродукцията на България, Германия, Хърватия и Македония бе очаквана с интерес от киноманите – предишният му филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е най-разпространяваното досега в света българско заглавие, носител е на десетки награди. В основата на „Съдилището” са автентични факти от недалечното ни комунистическо минало. И по-точно: убийствата на емигранти, преминаващи южната ни граница, от гранични войски. Филмът прехвърля мост между събитията отпреди десетилетия и днешния ден, за да разкаже една драматична история за престъпление, наказание, покаяние, изкупление. Добрата актьорска игра е сред ярките му страни – още една причина той да получи отличието за най-добра българска игрална творба.
Колкото до документалното ни кино, всеобща бе високата оценка на наши и чужди кинематографисти и критици: то е във възход, предлага стойностни и интересни теми. Почетен диплом за филма си „Живот почти прекрасен” получи Светослав Драганов. Филмът му е продължение на лента, заснета през 2001-а. „Темата за малкия човек, за обикновените хора, които са извън фокуса на медиите, винаги ме е интересувала” – разказва режисьорът. Главни герои в първия филм са многодетна майка и седемте й деца. На трима от синовете й е посветено продължението. Единият е фризьор, мечтаещ да спечели конкурса на известния коафьор Къци Капанов. Другият е станал монах, третият е бивш футболист, а днес е безработен барман. Но, независимо от ударите на съдбата, и преди, и сега, те смятат живота за прекрасен. Филмът получи приза на критиката от фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон” през 2013-а, специалната награда от неотдавнашния кинофорум в Загреб, бе показан и в престижната конкурсна програма на фестивала за документалистика в Амстердам.
Напълно заслужено наградата на публиката грабна друго документално заглавие – „Последните черноморски пирати”. Такова стълпотворение от желаещи да видят филм, при това документален, отдавна не се е случвало. Причината: лентата ни отвежда в едно от малкото диви места по нашето Черноморие, в което от години пребивава колоритна компания. Последните черноморски пирати търсят там съкровището на легендарния Вълчан войвода, твърдо убедени, че е скрито в този край. Героите на филма попадат в комични и трогателни ситуации. Освен това са изключително освободени и откровени пред камерата. Причината се крие в отдавнашното им познанство с режисьора Светослав Стоянов и сценариста Ваня Райнова, които къмпингуват от години на този плаж. „Филмът започна като вик – заради болката от това, че ще изчезне едно наше любимо място”, казва режисьорът. Причината са намерения за строителство и в това девствено кътче. „Надявам се лентата да постави основите на обществена дискусия за това ” – обобщава режисьорът.
Ще добавим, че отличието за късометражно кино „Джеймисън” бе присъдено посмъртно на режисьора Кольо Карамфилов за филма му „Казабланка”. А с диплом „Джеймисън” бе награден режисьорът Павел Веснаков за филма си „Чест”, който неотдавна грабна Голямата награда на журито в Международния фестивал в Клермон Феран.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...