От 11 до 13 март в София се провежда международната конференция „Базиликата „Света София” на прехода от езичество към християнство”. В нея участват учени от Балканите, Австрия, САЩ и Украйна: археолози, историци, богослови, архитекти, специалисти по музейно дело, реставратори. Организатор е Музеят за история на София. Днешният храм „Света София” е един от символите на столицата, присъства и в нейния герб. Впрочем, от названието му, означаващо „Премъдрост божия”, идва и името на града. Смята се, че сегашната църква е четвъртата поред, издигната на това място. Поводите за конференцията са два, казва д-р Надежда Кирова, директор на Музея за история на София: 1700 години от изграждането на първия храм, както и откриването за посетители на църковните подземия през миналата година.

„Това, което показваме долу, са около 50 от общо стоте проучени гробници от началото на ІІІ до ІV век включително – разказва тя. – Всъщност, след 450-а година нямаме данни под съвременната базилика да са изграждани гробни съоръжения. Това означава, че дори да не е построена църквата веднага, в рамките на една кампания, вече е било взето решение там да бъде изграден нов, по-голям храм. И затова спрели погребенията. Сега показваме и останките от трите по-ранни църкви. Впрочем, всичко е започнало от един мартирион (в него се погребва мъченик). Такова е било изискването за изграждане на нова църква през онзи период. После той бил разширен в западна посока и впоследствие послужил за среден кораб на храма. Така че тази първа църква служи като основа за изграждане на по-голяма, явно малкият храм не е удовлетворявал нуждите на миряните. Постепенно е издигната нова, в която са добавени северен и южен кораб. Впоследствие се строи още една църква, преди съвременната.”

По време на османското владичество храмът е превърнат в джамия. След двете големи земетресения от 1818 и 1858 г. мюсюлманите го напускат, защото смятат, че Аллах е оттеглил благоволението си. Освобождението през 1878 г. заварва църквата в разруха. Дори се обсъждало тя да бъде срината. Но се оказало прекалено скъпо и благодарение на това тя е запазена и по-късно възстановена. През 1998 година отваря отново врати за богомолци. Днес тя е действаща, почитана и обичана от софиянци.

Археологическите проучвания под земята продължили години, консервацията и реставрацията – също. Сред гробниците само една е със запазени стенописи. Рисунките в нея свидетелстват, че е от ранния период на храма – прехода между езичество и християнство. Тридневната научна конференция е част от проявите, подкрепящи кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019 година.

Снимки: Венета Павлова