Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българи се включват в „овладяването” на космическия боклук

БНР Новини
Oколо земната орбита обикалят над 650 000 тела, голяма част от които са отломки от ракети и изразходвали ресурса си спътници.
Снимка: wikipedia.org

Спомняте ли си симпатичното роботче Уол-И, натоварено с мисията да почисти Земята, превърната от човеците в сметище?! Оказва се, че сме изправени пред риска от друг апокалиптичен сценарий, този път не на анимационен филм или холивудска продукция, а съвсем реален. До няколко години пространството около нашата планета може да се задръсти от космически боклук.

„По сегашни данни около земната орбита обикалят над 650 000 тела, голяма част от които са отломки от ракети и изразходвали ресурса си спътници”, съобщава доц. Алексей Стоев, директор на Института за космически изследвания и технологии, филиал Стара Загора. Ако някой от тези космически отпадъци пресече орбитата на действащ сателит или космическа станция, може да нанесе сериозни щети. „Дори отломък с размер около един сантиметър, движейки се с огромна скорост, притежава такава кинетична енергия, че при сблъсък с кораб може да предизвика фатален край. Не дай си Боже това да бъде орбитален обитаем апарат. Ударът би предизвикал разхерметизиране и хората биха загинали”, описва един от най-зловещите сценарии доц. Стоев. Нарушения в навигацията, радиовръзките, телевизията, в работата на апаратите, дистанционно контролиращи земната повърхност, океаните са също част от възможните проблеми.

За да избегнат всичко това, космическите сили са се заели със задачата да наблюдават и контролират космическите технологични отпадъци, намиращи се в ниска и средна околоземни орбити. Български учени, ръководени от доц. Стоев, също участват в голям международен консорциум с колеги от Русия, Франция, Германия и САЩ. В страната ни ще бъде разположена малка наблюдателна станция с телескоп и модерно компютърно оборудване, което ще обработва изображенията и ще дава конкретните координати на наблюдаваните обекти. 

„Ние ще участваме и в моделирането на този техногенен отпадък, така че да се разбере каква е вероятността някои от тези тела да пресекат орбитите на важни спътникови системи, които работят в момента или да пресекат орбитата на предстоящи за изстрелване спътници” – обяснява Алексей Стоев. „Това е сериозна и много отговорна задача, с която се надявам да се справим, тъй като имаме опит в това направление. В далечната 1959 г. в България са разположени три станции за наблюдение на изкуствени спътници на Земята. Това наблюдение е продължило чак до 1987 г. Сега отново започваме да работим в тази насока, само че със съвременни, модерни средства за наблюдение, с бързо действащи компютри, с паралелни процесори, които могат да обработват голям масив от данни. Някои от тези масиви съдържат координатите на около 300-400 000 тела. Всички те трябва да бъдат подложени на еволюционно развитие и да се види в следващите години какво ще се случва с тях в резултат на промяната на земната атмосфера, също в следствие на промяната на слънчевата активност. Това ще бъдат нашите задачи.”

Космическият сателит на САЩ Вангард 1, изстрелян през 1958 г. вероятно ще остане в орбита 240 години. Снимка: NASAЧаст от софтуера ще бъде разработен от български специалисти. Очаква се първите реални наблюдения да започнат в края на лятото и да захранят базата данни. Проектът е с продължителност десет години, но доц. Стоев е убеден, че български екип ще продължи да работи по проблема и след това. Основание му дава фактът, че България е сред първите шест страни в света, включили се през далечната вече 1959 г. в наблюдението на първите изкуствени спътници на Земята.

Участието в подобен проект ще върне ли славата ни на космическа страна?

„Част от славата на България в областта на космическите изследвания беше точно в създаването на специализирани уреди” – казва доц. Стоев. „В Института за космически изследвания и технологии преди години се правеше специален космически телескоп, който е наблюдавал действащи космически спътници и е измервал с лазерен далекомер разстоянието до тях. И това е ставало тук, в България. Телескопът е имал огледало с диаметър 60 см. Това е много сериозна работа. Цялата технология беше разработена от български инженери и произведена от български технолози в научно-производственото предприятие „Космос”, в Стара Загора. То е част от нашия институт. Така че тези неща са се случвали вече. Защо в днешно време да не мотивираме съвременните деца, които печелят златни олимпийски медали в областта на физиката, астрономията, информатиката, младежите, които завършват висше образование в сериозните образователни центрове по света да се върнат в България и да развиват идеи, които са на върха на технологиите в света. Мисля, че това е напълно възможно и смятаме да го реализираме поне в нашия институт.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Почетоха Атанас и Любомир Далчеви с паметна плоча в Солун

Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..

публикувано на 17.09.24 в 11:13

С изложба в Букурещ ще отбележат два века от издаването там на Рибния буквар

Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..

публикувано на 17.09.24 в 11:06

ВАС отказа да се произнесе по две жалби на ДПС срещу решения на ЦИК

Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..

публикувано на 17.09.24 в 08:51