Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красен Станчев: „Дебатът за миграцията в Европа е изкуствено създаден”

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Свободното движение е основно право на гражданите на ЕС. Но с приближаването на евроизборите през май т.г. дебатът за бедните мигранти от Източна Европа отново се разгоря на Запад. А с бежанската вълна от Сирия – и в България. Темата бе поставена и преди дни на българо-германска дискусия в София под надслов „Модели на миграцията в ЕС: „изтичане на мозъци“ или „миграция по бедност“ – предизвикателствата пред България и Германия“, с участието на икономическия ни вицепремиер Даниела Бобева и германския евродепутат и зам.-председател на АЛДЕ Александър граф Ламбсдорф. Двамата се обединиха в мнението, че емиграцията повече подпомага, отколкото вреди на страните-донори на емигранти, както и на приемащи такива. А проблемът с интеграцията на ромите, плашещ най-вече европейците, в т.ч. местното население на доста градове от Западна Германия, трябва да се решава с усилията на всички държави от ЕС.

По последни данни 90 % от българите, отиващи в Германия например, са млади хора, които учат там, намират си работа и бързо се интегрират. Едва под 5 % са компактните групи роми, които не знаят езика и не работят, а търсят облаги от социалната система. Не може да се говори и за „изтичане на мозъци“ от България, смятат експертите.

„Проблемът засяга първите години след демократичните промени у нас през 1989 г., когато страната ни напуснаха 11,5 % от образованите българи – учени, специалисти и технически експерти. А днес това са главно студенти, от които Германия има нужда“, припомни по време на дебата Даниела Бобева. Тя посочи, че заради това недостигът на висококвалифицирани кадри у нас ще се компенсира с уникален експеримент за онлайн стажове в администрацията или бизнесът ще стимулира връщането на студентите тук.

„Емиграцията от България не е вредна също и за Англия и другите страни в ЕС, където се разгоря доста негативна кампания срещу нас напоследък“, каза за Радио България тя. По думите й кампанията не почива на реални конкретни числа, а проблемът се политизира:

„Очакваните големи вълни в Обединеното кралство от България не се случиха. Ние го казвахме месеци преди 1 януари 2014 г. (падане на ограниченията за работа на българи), но никой не ни слушаше. Лошото е, че такива тенденции насаждат в обществата един негативизъм към българите. А ние не сме лоши хора, ние сме интелигентни, весели, добре се интегрираме там, където отиваме. Надявам се, че с повече комуникация, числа и изследвания, ще снемем напрежението по тази тема. Виждате, че приемащата страна винаги има интерес от свободно движение на най-квалифицираните и най-качествените за трудовия пазар хора. Докато трудните за интеграция, тези с по-ниско образование – да си стоят у дома. Така не може. Всеки гражданин на ЕС има равни права да се движи. Не можеш да кажеш този може да мигрира, защото ми харесва, а този – не. България има емигранти, т.е., като емиграция ние сме обект на двойнствено третиране. Ние също приемаме емигранти и се опитваме да правим същото. Трябва да има баланс в тази политика и той е, че всеки гражданин трябва да има равни права. Държавите трябва да полагат максимални усилия за интеграцията на бедните. Много ми хареса казаното от германските колеги, че проблемът с ромите не е проблем на един регион или една държава. Това е общоевропейски въпрос, който трябва да се решава. Има доста програми и НПО-та за интеграция на ромите. Смятам, че има и благоприятни тенденции.”

За Радио България темата коментира и основателят на Института за пазарна икономика доц. д-р Красен Станчев. Той също е категоричен, че емиграцията не е вредна за ЕС. Напротив, допринася за развитие на страната-приемник. А т.нар. модели на миграцията са измислени, защото тя не е нито „по бедност“, нито води до „изтичане на мозъци“:

„Не смятам, че емиграцията е проблем. Целият дебат за това е изкуствено създаден – убеден е той. – Миграцията е добра както за страните-донори на хора, отиващи в други страни, така и за страните, приемащи емигранти. Няма никакви икономически факти, които потвърждават, че това е проблем. Когато има много бедност, никой не емигрира. Като в периода 1995-97 г. Емиграцията от България за страни от ЕС съвпада с рязкото понижаване на бедността - периодът след 2001 г. А в т.нар. модел „изтичане на мозъци” по-скоро става дума за свободен избор на хора, намиращи по-добра перспектива за себе си и семействата си някъде другаде. Но това не е „изтичане на мозъци”. Просто хората се стараят и инвестират повече сами в своите знания и умения. Ако някой иска в България да има повече умни хора, трябва да ги остави сами да си избират какво искат да учат. В общи линии случилото се в българската емиграция е, че потенциалът е горе-долу изчерпан и то доста отдавна, към 2007-2009 г. Днес много хора отиват на Запад, но това е по-скоро движение на работна сила, на знания и умения. И те, рано или късно, ще се върнат. Освен това те печелят някъде другаде и харчат в България. А това е добре за всички останали, т.е., за техните роднини и близки тук.“

Но проблемът с ромската интеграция в ЕС остава, как да се реши?

„Най-добре е да не се решава въобще с политика на централните правителства, било то на Германия или България – смята д-р Станчев. – Самият факт на създаването на програми за интеграция означава политическо третиране на определена група граждани по дискриминационен начин, като група, която има някакви особени характеристики спрямо другите граждани. А това не би трябвало да е така. Именно затова досегашните политики на ромско интегриране се заместват с политики за решаване на проблемите на т.нар. „миграция по бедност”, която де факто означава миграция на роми. Това не е проблем на България. Не е и на Германия като такава. В самия гр. Дюселдорф трябва да си намерят решение на този проблем. Защото това е проблем на опазване на правилата на играта на местна почва.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Пети неуспешен опит за избор на председател на парламента

Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...

публикувано на 22.11.24 в 14:21

България се представя на международно туристическо изложение в Букурещ

България се представя със собствен щанд на есенното международно туристическо изложение в Букурещ, което се провежда от 21 до 24 ноември. Посетителите на щанда ни се снимат за спомен на фона на фото пана с красиви кадри от различни краища на България,..

публикувано на 22.11.24 в 13:40

Румен Радев в Сингапур: Инвестициите в хората и партньорството са ключ към бъдещето

"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..

публикувано на 22.11.24 в 11:56