Доц. Димитър Дунков, доктор на филологическите науки, повече от 20 години живее в Австрия. Освен в научна дейност, влага своите сили и енергия в различни доброволни идеи и проекти, за да популяризира българската култура, история, традиции сред австрийската общественост. Един от тях е създаването на българо-немска програма в град Линц.

„Заминах за Австрия през 1989-а, за да участвам в славистичен симпозиум. След това получих покана по проект за реконструкция на библейски превод от братята Кирил и Методий, създатели на славянската азбука. Останах като лектор по български език и до 2004 г. работих в Института по славистика в Залцбург. Всъщност, бях последният лектор по български език там, когато специалността „Българистика” беше закрита. След това преподавах няколко семестъра в Теологическия факултет на университета. Бях първият учен, който в католически факултет преподава история на православието, на православната иконопис и архитектура. След това изнасях лекции в Семинара за славянска филология в университета в Гьотинген. А сега преподавам в университета в Пасау, в Института по нова и най-нова история на Източна Европа и нейните култури. Един доста широк спектър от славистични специалности.”

Вие сте основател на едно доста популярно електронно издателство – „Славия”. Какво ви провокира да го създадете?

„През 2000 г. основах първото електронно издателство за специализирана славистична литература. Тогава нямаше подобно нещо нито в България, нито в други страни на Европа. С мои приятели програмисти направихме първите електронни издания на старобългарски текстове, на речници старобългаро-гръцки и гръцко-старобългарски. Издадохме факсимилно копие и на старобългарски ръкописи. Целта ни е да дадем възможност на наши колеги, предимно слависти, да публикуват своите трудове.”

Едно от любимите ви занимания е да преподавате майчин език на нашенчета в българското училище „Орфей” в Линц. Какво ви носи досегът с децата?

„Това беше един от най-хубавите моменти в моя живот, когато научих, че родителите в Линц са се организирали да създадат училище, където децата им да изучават български език. Мен случайно ме откриха. Трябваше за известен период от време да заместя тогавашната преподавателка, която излизаше в майчинство. Това беше едно от най-вълнуващите за мен преживявания, което ще помня цял живот. Не съм се притеснявал така при стотиците си лекции, както за първия учебен час с децата. Честно казано, щях да се разплача от вълнение. Аз никога не бях преподавал на деца и когато влязох, едно от момиченцата дойде при мен и каза: „Ама вие не сте толкова страшен”. Така бариерата рухна и нещата тръгнаха. Днес целите ми са още по-високи. Искам да превърнем българския език в един от матуритетните предмети. Австрийското законодателство и законите на страните в ЕС дават такава възможност. Тази година имаме вече първият матурант – Йоана Пампулова от познатата българска тенис фамилия. Тя повежда хорото на българските матуранти в Австрия. Да се надяваме в бъдеще да се увеличи техният брой.”

Защо решихте да излъчвате програмата „Радио България”, която звучи на български и немски? Вие стартирате с нея през 2003 г. в Залцбург под названието „Студио България”, а днес се чувате от Линц…

„Поводите бяха няколко. Да дадем възможност на студентите, които изучават български език, да кажат това, което са научили, по радиото. Това стимулира. Другият повод беше закриването на специалността „Българистика” в Залцбург и трябваше да продължим, макар и по радиото. Третият аргумент да започна такива радиопредавания беше крайно оскъдната и сензационно негативната информация за България, която се разпространяваше в тамошните медии. Тогава аз с моите студенти решихме да представим страната ни с нейната богата култура, с народа, с разнообразието от националности, от религии. С приноса й в европейската цивилизация. Решихме да предаваме на български и немски, за да ни разбират и немскоезичните слушатели.”

В програмата участват и българчетата от училището в Линц. В тяхното „Детско утро” те рецитират стихчета на български, пеят песнички. Участието им е своеобразно продължение на урока по български език. Няма постоянен радиоводещ-дете, те се сменят на ротационен принцип. Досега в  програмата са участвали над четиридесет деца, споделя доц. Дунков.

Снимките са предоставени от доц. Дунков.