Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По стъпките на Юлиян Табаков – един „художник на свободна практика”

СнимкаСценограф, дизайнер, илюстратор, режисьор, фотограф – това са наглед различни професии. Но те се пресичат и определят работните моменти на един човек с нестандартен поглед и запомнящи се проекти. „Аз съм художник на свободна практика – обобщава накратко Юлиян Табаков. – В основата на всичко, което правя, е история или сюжет. Искам да го пресъздам в съответната среда, в цвят и форма, в която да се случи. В театъра – със сценографията и костюма, в книгата – чрез илюстрацията.”

Роден е на 2 юли преди 38 години. Неговите родители са известни не само в музикалните среди в България. Баща му Емил Табаков е диригент и композитор, от 2008 г. е начело на Симфоничния оркестър на БНР. Буряна Табакова, неговата майка, е певица. Юлиян завършва Приложното училище в София, след това следва в Националната художествената академия „сценография” и „костюми”. Заминава за Париж, където учи в Националното училище за изящни изкуства. Ето какво обаче разказва той за първата си работа в театрален екип:





Юлиян Табаков„Първият път беше много странно. Заминах за Швеция за две седмици и си намерих почти веднага работа, на късмет. Оттогава 12 години съм в този театър, като имам и други ангажименти. Те следват един след друг – понякога се обаждат приятели и познати, друг път нещата са спешни, дни преди премиерата. Когато завърших образованието си, нямах планове, но определено ми се пътуваше и много ми се работеше – всичко ми се правеше. Все още ми се пътува, но най-добре се чувствам там, където имам работа. Аз не разглеждам проектите си като успехи или неуспехи, а като стъпки по моя път. Всеки един има в себе си и успех, и неуспех – независимо как го определя публиката впоследствие. Винаги има какво да се направи по-добре.”

СнимкаНаред с работата си в Стокхолм, Юлиян Табаков е добре познат като сценограф в България. Той е носител на престижния „Златен век” за принос в развитието на българската култура. В биографията си има и отличие „Аскеер” за костюмографията си в „Идиот 2012” по Достоевски, постановка на Народния театър „Иван Вазов”. Бил е сценограф на спектакли в „Сълза и смях”, Кукления театър и „199”. И още – в театър „Вахтангов”, Москва, и във Вилнюс. Но за първи път през 2012 година той печели аплодисменти, внимание и награди и като филмов режисьор. За своя филм „Цветанка”споделя, че е истинска „home made movie production”.

„Пет години го правихме. Много съпътстващи проекти имахме, за да успеем финансово – и аз, и операторът, който е швед. Филмът обиколи света, не е бил единствено в Австралия, разходи се из всички други континенти. Обра 11 награди, беше в програмата на над 20 фестивала. С него и аз посетих няколко места. Във филма „Цветанка” през историята на моята баба виждаме тази на България, достигаме до общочовешки теми.”

СнимкаПоследният проект, в който участва Юлиян Табаков, е „Детска стая” – книга с аудио диск и детска играчка, съответно кукла или дървено конче. „За мен изданието бе много приятна изненада. Удоволствие е да го държиш в ръце. То е дело на цял екип, отварям скоба – аз не вярвам в колективното изкуство, но това е пример, който ме оборва. Дано да не е изключение от правилото” – казва Юли.

На 18 март в Средното художествено училище за приложни изкуства в София ще бъде открита негова изложба. Поводът е 60-годишнината от основаването на училището. Там ще има прожекция на филма „Цветанка”, ще бъдат изложени скици и театрални костюми от пет представления, играни в Швеция и България. На въпроса дали продължава да рисува, той отговаря:

Снимка„Да, но не непрестанно. Сега за първи път в галерията Contemporary Space във Варна ме поканиха да участвам в сборна изложба. Купих си платно и рисувах вкъщи – страхотно е. Ако трябва да съм честен – това ми се прави. Спокоен процес, творчески, независим от обстоятелствата. Работата в театъра е изключително натоварена. Сега започваме да правим един филм за Ерик Сати, с корежисьор – съвсем ново нещо за мен. Освен това в Стокхолм, в моя театър, ще участвам в постановката „Часът на риса” по пиесата на Пер Улув Енквист. Имам ангажимент и в Омск към спектакъла „Антигона”. Творческият процес в театралния екип – това е дълга тема. Хубаво е, когато на първия разговор с режисьора той ти даде ключ и тогава триизмерно виждаш цялото представление. Ясни са ми костюмите, декорите – после технически ги намествам спрямо сцена и материали. Ако това не стане, процесът е по-труден.”

Вече разбрахме следващите творчески стъпки на Юлиян Табаков, затова го попитахме за мечтите му. „Не мечтая и не го считам като минус – споделя той. – Когато мечтаеш, може да претърпиш разочарование, ако не се случи така, както си го представяш. А така – винаги ти харесва.”

Снимки: личен архив

Още от категорията

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...

публикувано на 18.11.24 в 17:41

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..

публикувано на 17.11.24 в 08:15

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10