По средата между дунавския град Лом и областния град Монтана в северозападна  България се намира село Якимово. Малко са онези, които знаят, че през седми век тук е стъпвала конницата на хан Аспарух, прелетял Дунава, за да основе държава и да обедини племена в единен български род. Следите на хана още са тук, за да напомнят за славното минало.

Ако загърбим древната история, съвременният ритъм на това село, което е и център на община, е подобен на този в много други български селища. Намаляващо и застаряващо население, слаба местна икономика, безработица, изтичане на млади сили в различни посоки извън границите на страната – все процеси, характерни за българския преход, който се точи вече почти четвърт век.

Якимово всъщност е създадено от обединението на някогашните три села – Погорелец, Котеновци и Войници, пояснява зам.-кметът на общината Константин Владов. Разрастването на тези села около 50-те години на миналия век всъщност води до териториалното им срастване, което е причина за сливането. В най-добрите години на селото тук са живели около 5000 души. Демографският срив не е отминал и Якимово – сега жителите му са около 1600 души. От областния град Монтана го делят около 30 км, а от Лом – около 20. Всъщност трябва да се добави и това, че Якимово е общински център за съседните села Комощица, Долно Церовене и Дългоделци. Константин Владов добавя:

През нас минава главният път Монтана – Лом, който  може би е основния за региона към град Лом и пристанище Лом. Общината е предимно земеделска, обработваемите площи на територията на селото и на общината са обширни – около 180 хиляди декара земеделска земя. Това обуславя и земеделския характер на поминъка на хората в региона. Нямаме развити индустриални предприятия с изключение на една мелница за преработка на зърно на територията  на село Комощица.

Земеделие в Якимово развиват предимно дребни собственици, но част от обработваемите площи са притежание и на инвестиционни фондове за земеделска земя. Отглеждат се главно зърнени култури – царевица, слънчоглед, пшеница, ечемик. От няколко години обаче рапицата, която се използва като биогориво, измества доста от традиционните култури. Земеделието създава основните работни места. За намаляване на броя на безработните и в община Якимово разчитат на марките за заетост, финансирани от бюджета. Макар и временни, тези работни места дават надежда, макар и за определен период, на останалите без препитание. Но и тук голяма част от младите жители на селото и на общината са избрали пътища извън България – сезонна работа главно в Германия, Италия, Испания. Светът е голям и мами с възможности.

Но да се върнем към историята на Якимово. Тук се гордеят с факта, че през земите на селището минава и все още се вижда (макар и останала само малка част) така нареченият Аспарухов вал. Това отбранително съоръжение, което някога било с дълбочина около три метра, всъщност е пазело една от границите на Аспарухова България, казва зам.кметът на общината Константин Владов.

Много неща за миналото на селото и на региона могат да се научат от богата музейна сбирка в читалището на Якимово. А в Националния исторически музей в София всеки българин може да се възхити на сребърното съкровище със златни апликации, открито в региона през 1972 година. Сребърни купи, гривни и други предмети разкриват тайни от бита на древните хора по тези земи.

Снимки: архив на село Якимово