Кой не знае за село Смилян и за прословутия му смилянски фасул! Местният представител на семейство бобови е много специален, защото освен че е вкусен, той е и супер екологичен и здравословен. Затова е защитен от международното движение за запазени и живи традиционни земеделски практики Slow Food. На сладките бобени зрънца, които влизат в състава на поредица тукашни вкусотии, е посветен цял фестивал, уникална музейна сбирка в местното читалище, както и една кандидатура за книгата на Гинес.
Няма да преувеличим, ако кажем, че Смилян е модел за щастливо родопско село. Животът тук ври и кипи за разлика от други населени места в района. Селото е запазило училището и детската си градина, а това означава, че има много млади семейства с деца, както и поминък, който ги задържа в изолирания планински кът. Между другото, няколко софийски семейства, влюбени в родопската природа, са се установили в него и практикуват професиите си по интернет. Селцето си има и мандра, която изнася продукция за Швейцария и организира интересни дегустации за гостите. И най-вече Смилян си има... туристи. А първото място, където всички те се отбиват, е читалището на мегдана с прословутата сбирка, посветена на смилянския боб. Малки и големи апликирани пана с фасул, любопитни конструкции от бобчета, пресъздаващи къщички и хора, ръчно плетени терлици и автентични носии от този край радват окото на преситения от родопските красоти посетител. След това гостите се отправят в съседната зала, където е изложена гигантска бобена мозайка, за да дадат и те своя принос към едно „велико дело” – кандидатурата на китното селце за книгата на Гинес.
Местните са се амбицирали да създадат най-голямото апликирано пано от бобчета в света от максимален брой участници. А това ще рече и с помощта на гостите им. До момента над 8 хиляди души са се присъединили към инициативата. Така че всеки тук е добре дошъл да залепи едно бобче върху паното, да запише името си в една книга и по този начин да помогне за прославата на Смилян и на неговите будни и находчиви жители. А за това доколко тези люде са изобретателни, съдим и от традиционната им кухня. В нея, както се досещате, преобладават … бобените ястия, само че в най-невероятната им разновидност. Като се почне от местната кулинарна гордост „трахната” – вид супа от фасул, царевица, пшеница и овче месо и се стигне до бобените кебапчета, задушения боб в тиква, да не говорим за сладките торти, мусове и прочие „фасулени” фантазии. Но какво прави смилянския боб толкова уникален и нима другаде не се отглежда фасул ? Отговорът се крие в специфичния местен климат, както и в някои тънкости, прилагани в този край от векове. Още за екологично чистата бобена култура на селото научаваме от Илия Годев, кореняк смилянец, занимаващ се с проекти за устойчиво развитие на местните общности и превърнал популяризирането на селцето в своя лична кауза.
„Агрономите са установили, че при употреба на изкуствени торове листата на растението изгарят и то не може да се развива. Една от особеностите му е че се отглежда смесено с други култури. При нас никога не можете да видите нива, засята само с фасул. Обикновено имате два реда картофи , два реда фасул, или пък се комбинира с тикви. Този начин на отглеждане пък е причината да бъде включен в списъка на движението Slow Food."
Изгубеното сред гънките на Родопите селце посреща туристи по всяко време. В тукашните фамилни хотелчета ще откриете всичко необходимо за идилична ваканция на тишина и кристален въздух, който пък подобрява тонуса и повишава апетита. А за утоляването му имат грижа вашите домакини. Освен с дъхави бобени ястия, те ще ви нагостят с прясно сирене домашно производство и с мляко, току-що издоено от кравата в двора. Но най-оживен е Смилян наесен по време на ежегодния фестивал на смилянския боб, когато хиляди туристи се стичат тук, за да се присъединят към фиестата. На дневен ред тогава са песните, танците, тематичните бобени изложби и най-вече доброто настроение. Апогеят на празненствата е кулинарният конкурс на тема фасулът и неговите производни. „Една година преброих 42 ястия приготвени с боб”, спомня си Илия Годев. Явно въображението на местните домакини няма граници. А Смилян тепърва ще ни изненадва с пъстрия си букет от атракции и преживявания сред дебрите на Родопа планина!
Снимки: Венета Николова
Материалът е изготвен със съдействието на Проект на Областна администрация – Смолян по Програма за Европейско териториално сътрудничество „Гърция–България 2007–2013".
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...