Ивайло Калфин от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите бе избран да представлява ЕП в новосъздадената Група на високо равнище за собствените приходи на ЕС. Това е признание за професионализма му и свидетелство за доверието, с което се ползва не само сред своята парламентарна група. Участието на Калфин в „Групата на мъдреците” дава шанс за български принос в една изключително важна и трудна задача – реформирането на бюджета на ЕС. Тя ще се ръководи от бившия еврокомисар и премиер на Италия Марио Монти и ще включва по трима представители от трите водещи европейски институции: Комисия, Съвет и Парламент. Освен Ивайло Калфин, ЕП се представлява от лидера на парламентарната група на либералите Ги Верхофстат, бивш премиер на Белгия, както и от председателя на бюджетната комисия на парламента Ален Ламасур от групата на ЕНП. Комисията ще бъде представена от трима еврокомисари: Марош Шефчович, Януш Левандовски и Алгирдас Шемета. От квотата на Съвета на ЕС са трима бивши министри на финансите. Целта на групата е да проучи начините за финансирането на бюджета на ЕС и да предложи подобрения, така че системата да стане по-честна, по-прозрачна и с по-голяма демократична отчетност.

„Идеята беше, че европейският бюджет, за разлика от националните, при приемането му се разпределят разходите. А приходите се определят от страните-членки. Така, вместо европейските приоритети и политики, основната тема в националните парламенти е вноската, която се плаща. Освен това, в годините са се натрупали редица изключения от общото правило и никой не може да даде смислено обяснение кои фактори определят националната вноска. Първо трябва да отпаднат така наречените отстъпки в европейския бюджет. Фактът, че Великобритания не плаща цялата си вноска, означава, че всички останали страни, включително и България, довнасят. Отстъпки ползват и Германия, Швеция, а от последния бюджет и Дания и т. н. Всяка страна-членка трябва да знае колко внася и колко получава. Необходимо е голяма част от приходите в европейския бюджет да влизат пряко в него, без да минават през националните бюджети. Дали ще бъде част от ДДС, дали ще бъде този данък, който единадесет страни вече са се ангажирали да въведат върху финансовите транзакции, дали ще бъдат други форми на приходи, но въпросът е да не се правят две стъпки. Така ще може да се върнем на разговора за политическите приоритети и добавената стойност на Европа”, коментира Калфин, който беше докладчик на Европейския парламент за дългосрочния бюджет на ЕС 2014-2020 г.

Той е убеден, че тези идеи ще бъдат в полза и на страната ни:

„България е страна, която получава много повече, отколкото внася в европейския бюджет. Около четири процента от икономиката за нас са европейските средства. Така че в български интерес е европейският бюджет да се финансира повече от собствени приходи, отколкото от плащания през националните бюджети, за да се ограничи влиянието на правителствата на страните-донори, които искат да си намалят разходите. Автономността на бюджета, за страни като България, означава сигурност, предвидимост и възможност действително да се обсъждат политики, с които ЕС да подпомогне страната”.

Очаква се групата „Монти” да излезе с първите си заключение в края на 2014 г. През 2016 г. тя трябва да предложи промени, които след това ще бъдат консултирани с националните парламенти на страните-членки, преди да станат европейско законодателство. Идеята е да се предложат няколко възможни сценария и да се привлече вниманието и участието на националните парламенти и правителства, така че да се промени сегашната система. На „европейските мъдреци” им предстои трудна работа, за да успеят да предложат реалистични и изпълними реформи. Страните-членки имат понякога диаметрално противоположни мнения по въпросите, свързани със собствените приходи на ЕС. Много от тях се страхуват от загуба на суверенитет, ако се увеличат истинските собствени ресурси на Съюза и така той ще стане финансово по-независим от националните столици. Обнадеждаващо е, че участниците в „Групата на мъдреците” са минали през много успешни битки и са доказали, че могат да намират консенсус между различни политически партии, сред страните-членки, а също и между водещите европейски институции.