Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мерки срещу трафика на есетрови риби и хайвер

БНР Новини
Снимка: wwf.bg

Когато проблемите остават встрани от вниманието на хората, решения за тях не се търсят. Осведомеността е път към решаването им. Тази философия е залегнала в проекта на WWF за информиране на обществеността, рибарските среди и администрацията за риска от изчезване на есетровите риби и в нашата част на Дунав и мерките за спасяването им. Сред основните заплахи за тези най-древни риби на планетата е свръхуловът и незаконната търговия с хайвер от диви есетри.

Появили се на Земята още преди динозаврите, дивите есетри са на изчезване. Могат да се видят само в два сравнително малки басейна – Каспийско и Черно море. Долното течение на р. Дунав е единственото място, където черноморските есетри идват да хвърлят хайвера си. Оттук и отговорната задача на България и Румъния за опазване на това последно местообитание, даващо живот и бъдеще на най-древните риби. Преди няколко години двете държави наложиха мораториум до 2015 г. за улова на есетри в голямата река. Следенето за изпълнението му, както и контролът на каналите за нелегална търговия с хайвер се оказват доста специфична и трудна задача.

За обмен на опит в тази сфера в София си дадоха среща експерти, дошли от различни дунавски страни, Турция и Великобритания. Митническата администрация на последната се слави с най-голяма компетентност в прилагането на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора /CITES/.

Твърди се, че приходите от този род трафик могат да съперничат само на тези от каналите за наркотици или проституция.

Иван Христов, ръководител на проекта от WWF, очерта за Радио България сложността на митническия контрол в тази област.

„От една страна, контролът изисква добро познаване на това специфично законодателство, а от друга – способност за различаване на дивите видове от култивираните, незаконната от законната търговия с хайвер. Границата понякога е много тънка. Трябва много добре да се знаят изискванията за опаковки и етикетиране на продуктите, както и съпътстващата ги документация. Затова организираме тези срещи за обмен на опит с най-добрите експерти в света.”

За няколкото години, откакто е наложен мораториум за улов на есетрови риби в Долен Дунав, няма случаи на заловени бракониери с хваната риба. Но това все още не означава, че забраната не се заобикаля. Според г-н Христов косвени доказателства са на лице.

„През миналата и по-миналата година Изпълнителанта агенция по рибарство и аквакулутри попадна на хвърлени във водата кърмаци – специални мрежи за улов на есетри. Това говори, че някакво бракониерство продължава да има. На нашата граница не са констатирани опити за незаконна търговия с черен хайвер. Но страната ни все пак бе замесена и в подобен скандал. Преди две-три години в друга държава бе хванат хайвер от диви каспийски есетри, носещ етикет на български производител на култивирана есетра. Може етикетите да са използвани и без знанието на този производител, както нерядко се случва. Но всичко това показва, че властите трябва да бъдат много бдителни по отношение на този вид трафик.”

„Есетрите имат богато минало, а от нас зависи да имат и бъдеще”, заяви в София Юта Ярл, експерт по темата във WWF. „Върху България и Румъния пада голяма отговорност – те са единствените страни в ЕС, в чиято акватория все още има жизнеспособни диви популации на есетрови риби”, добави тя.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България се представя на световното туристическо изложение в Лондон WTM

В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..

публикувано на 06.11.24 в 16:21

Най-старият конезавод в България съхранява породи, застрашени от изчезване

Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..

публикувано на 06.11.24 в 12:50
Ана-Мария и Катерина Андрееви

Нова интернет платформа помага на завърналите се от чужбина да се устроят по-бързо у нас

Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..

публикувано на 06.11.24 в 12:15