На 19 февруари отбелязваме една от най-трагичните дати в българската история. Навършват се 141г. от гибелта на най-обичания ни национален герой – Васил Левски. В този ден България се прекланя дълбоко пред делото и подвига му. Той е роден на 18 юли 1837 година в Карлово, намира смърттта си на бесило край София през 1873-а. Много героизъм и мъдрост са събрани в неговите 36 години – неслучайно го наричаме Апостол на свободата. Учи за свещеник и е ръкоположен за йеродякон, но се посвещава изцяло на българската национална революция, за освобождението на България от османска власт.
Преди Левски в революционните ни среди се смята, че успешно въстание срещу Османската империя може да бъде предизвикано чрез навлизането отвън на въоръжени чети. Той сам участва в Първата и Втората българска легия, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им обаче го кара да тръгне по друг път. Смятайки, че освободителното дело трябва да бъде пренесено в българските земи, той прави мащабни обиколки из страната, в които създава широка мрежа от революционни комитети. Вътрешната революционна организация, изградена от Апостола, е и в основата на българската национална революция – Априлското въстание от 1876 и Освобождението на България през 1878 г. Наред с националните си измерения тази организация е постижение и за европейското революционно и демократично движение през ХІХ век.
За всеки българин, независимо от неговото социално положение или политически възгледи, Апостолът на свободата със своята всеотдайност и нравствена чистота е безкрайно скъп. “Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля” – пише той. Левски е радетел за “свята и чиста република”, за свобода – лична, национална, всемирна. Той се бори за равноправие между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото.
“Левски не е национално съкровище, което да скрием в сандък и да изваждаме отвреме навреме. Той е огън, който гори и свети и днес. Този пламък трябва да се подхранва с усилията на всички българи” – казва за него големият български писател акад.Антон Дончев. Той е сред радетелите за издигане паметник на Апостола в Димитровград, някогашен Цариброд, в Сърбия – град с предимно българско население. На 18 февруари българският премиер Пламен Орешарски и сръбският министър-председател Ивица Дачич откриха паметник на Апостола и почетоха паметта му. Инициативата за поставянето на бюста е на кмета на града Небойша Иванов.
“Идеята за паметник на Левски в Цариброд зрее отдавна. Радвам се, че вече го има. Скулптурата е дело на проф. Валентин Старчев и е дарение от българската строителна компания “Трейс груп холд”, която работи и в Сърбия. Паметникът ще краси площада до кметството. Той дава морална подкрепа на българското малцинство в Сърбия, допринася за развитие и на отношенията между двете държави” – споделя Небойша Иванов.
През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ Левски е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена. Негови портрети има във всяко българско училище у нас и по света. А паметниците му в чужбина вече са 22 – в страни от Европа, Северна и Латинска Америка, Азия.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..