БНР бе домакин на дискусия с международно участие срещу езика на омразата. Повод за нея е възпоменателното шествие, планирано за 15 февруари, в памет на ген. Луков, лидер на Съюза на българските национални легиони от 1932 до 1943 г., известен с антисемитските си идеи. В декларация, разпространена на форума, Организацията на евреите в България „Шалом” посочва, че планираният Луков марш омаловажава усилията на управата на София за популяризиране на толерантността, уважението и търпимостта към различията.

Документът е подкрепен от Българския антифашистки съюз, Отечествения съюз, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Националния съюз на религиозните общности в България, Централния израелтянски духовен съвет, Ромски обществен съвет „Купате” и др. Срещу националистическата проява се обяви и ДПС. „Обръщаме се към компетентните институции, в т. ч. към Софийска община, да се възползват от правомощията, дадени им от закона, и да предприемат адекватни мерки за недопускане на прояви като Луков марш.” Това заяви от трибуната на парламента лидерът на ДПС Лютви Местан.

„Толерантността у българите е много повече, омразата е малко”, заяви на форума в БНР посланикът на Израел у нас Н. Пр. Шаул Камиса Раз. Нека припомним, че човеколюбивият български народ спаси 50 хиляди свои сънародници евреи от унищожение, въпреки силния натиск на нацистка Германия и едно екстремистко малцинство в страната.

Ето какво каза в интервю за Радио България председателят на „Шалом” Максим Бенвенисти:

„Българинът е уникално толерантен на верски и етнически принцип. Той може да отиде да убие, както са го описвали класиците, за парче земя. Но никога няма да ви убие, защото сте от друг етнос или друга религия. Българинът е толерантен, защото е здравомислещ. Но пък е много нетолерантен в диалога, той даже не може да се договаря – това, което в съвременния свят е предотвратило много конфликти и напрежения.”

Бенвенисти посочи, че много хора имат полза от езика на омразата. Това са политически манипулатори или хора, които се усещат социално губещи. По думите му, трябва да започнем да говорим за това, за да се предотвратят рисковете за сигурността на България навреме:

„Да живеем сред омраза, не е присъщо на човека. Вярно е, че сега говорим за езика на омразата. Но днес е само език, а утре може да е действие. Без да бъда лош пророк, историята ни е научила, че сме напредвали, защото сме се борили. Затова трябва да се борим. Не е възможно всички да се обичаме. Но не е необходимо да се мразим.”

В Европа е налице тенденция на разширяване на езика на омразата, в т. ч. към имигрантите, има ли отражение това и у нас?

„Европа е континент, населен с хора, у които чувството за егоизъм е много силно развито, и ние не правим изключение. В сравнение с останалия свят, ние се стремим да запазим благата, които исторически са се натрупали на тази територия. България, която ожалваме непрекъснато, дори и бедна, е многократно по-богата и по-охолна от повечето страни в Африка, Азия и дори Южна Америка. В този си егоизъм, ние искаме да се защитим срещу пришълците. Преди години в Европа са мразели евреите. Те са изглеждали като хора, вземащи къшея хляб на обикновения германец, австриец, чех, унгарец, французин. Днес в Европа продължават да мразят евреите, за това има много причини. Но най-вече мразят пришълците. Но и ние, като дойде някой от другаде, го мразим като пришълец, защото той ни е конкуренция. Егоизмът е доминираща черта на европейското поведение. Ако продължаваме така, ще се самоубием като общество, много преди да свършим демографски. А ние сме от различни етноси, живеещи заедно на тази земя от столетия. И всички сме българи. Имигрантът е добре дошъл и сега, стига да е порядъчен човек. Ако не успее да се интегрира, няма да стане българин, но децата му имат шанс. Не виждам нищо лошо в това.”