България е усвоила досега едва около 60 процента от европарите, предназначени за страната ни за периода 2007-2013 г. Причината е недостатъчна информираност, липса на капацитет и контрол, тежки бюрократични процедури, неспазване на срокове и от двете страни, слаба координация, злоупотреби и пр. Тези недостатъци бяха изведени от проучване под патронажа на вицепремиера, отговарящ за еврофондовете, Зинаида Златанова. Целта е да се подобри усвояемостта в новия програмен период 2014-2020 г., като се отрият „критичните места“ за бенефициентите при изпълнението на европроектите, поясни за Радио България Мария Димитрова, шеф на Дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС“ в Министерски съвет.

Какви са поуките и какво предстои?

„По-нататък ни предстои да намаляваме броя на документите, изисквани от бенефициентите – една от основните им административни тежести, а и да работим заедно. В това имаме напредък и трябва да продължим така и в следващия програмен период. Тези средства са за България и следва да послужат за развитие на страната ни. Това, което научихме, е, че трябва да електронизираме повече правилата, да дадем по-голям шанс на бенефициентите да кандидатстват и да се отчитат по електронен път. Това е заложено и в Споразумението за партньорство с ЕК за периода 2014-2020 г. и ще се реализира още в този период. За част от програмите вече стартирахме задължително електронно кандидатстване и отчитане на евросредствата. Предстои да се включат и останалите програми.“

Липса на оборотни средства за изпълнение на дейностите по проекта, отчет по няколко пъти с едни и същи документи, сложни процедури за избор на изпълнител и за съгласуване – това са от най-срещаните трудности, особено за малки и начинаещи фирми и организации. Такава е НПО „Човеколюбие“ от гр. Пазарджик, с управител Надежда Кузерманова. Сдружението изгражда с европари защитено жилище за хора с психични проблеми. То е първото по рода си в града и една от трите социални грижи, заложени в общинската стратегия. Услугата е много търсена, за дома питат от Стрелча, Хасково и София дори. Но проблемите са толкова много, че опиталите веднъж се заричат: „Никога повече!“, разказва за Радио България г-жа Кузерманова:

„По време на информационната кампания се твърдеше, че ще ни подкрепят на всяка стъпка. Т. е. да питаме предварително, за да няма усложнения после и за нас, и за управляващите. Оказа се обаче, че регионалният координатор по програмата в Пазарджик е твърде зает, защото следи доста проекти, или е в отпуск, в болнични. „Четете Ръководството“, съветваше ни. Заради недостатъчна информация в първите стъпки, всеки документ се правеше по 3 пъти, за да може да се приеме после отчетът. Представяте ли си какъв труд и психическа травма е това? Мислехме си, че не сме наред. Но се оказа, че и други не могат да се справят от раз и правят едно и също по няколко пъти като нас. Това бе първият голям проблем, той си остана през цялото време на реализацията на проекта. Вторият бе свързан с т. нар. чекове при всеки отчет. Първо се гледат от регионалният координатор за града. После от независим регионален координатор от друг район. Системата по програма „Развитие на човешките ресурси“ е такава. И той нещо иска или препоръчва да се промени. В София вече го проверява управляващият орган – Агенцията за социално подпомагане. Проектът ни бил избран да се следи от социалното министерство. Всеки наш отчет се гледаше по 4 пъти. Сериозните забележки бяха на първите 3 нива вътре в системата. Но най-страшно бе, че понякога указанията си противоречаха. Не знаеш какво да правиш. Избираш сам и с риск при следваща проверка да ти отрежат финансирането. Никой друг не поема отговорността, тя си е само твоя.“

Най-сериозният проблем обаче бе след това, при осигуряване на т. нар. устойчивост на проекта, продължава разказа за перипетиите си Надежда:

„Ние вървяхме „с едни гърди напред“ по социалните услуги в България. Основно те се развиват в общински или държавни сгради. Общината няколко години не успя да осигури такава база, за да изпълнява услугата „защитено жилище“. Затова ние предприехме малко нестандартен ход. Самотно живеещи наши потребители без семейства и преки наследници, учредиха право на ползване на жилищата им. Тази форма на ползване бе приемлива за ЕС. Агенцията ни одобри и ни даде финансиране. Ремонтирахме и обзаведохме два апартамента в центъра на града. Срещу това собствениците пуснаха да живеят още по двама души. Проектът приключи успешно. Но когато трябваше да минем на делегирана от държавата дейност, общината отказа финансиране. При това кметът на Пазарджик е и шеф на Националното сдружение на общините. А логиката е с пари от ЕС да захванеш нещо важно за хората и после държавата да го поеме и подкрепи. Агенцията ни даваше финансиране за първите 2 години. Но общината ги връщаше, защото такова имаше по европроекта. Двойно финансиране не се допуска. И точно когато ни трябваше държавното, тя ни отказа. А решението бе да се сключи договор за съвместно ползване. Аз подготвих договорите, този тип партньорство вече се прави в София, Стара Загора и други градове. Там организациите са успели да развият собствена база и нямат претенции към държава или община. Общините им се радват: „Чудесно, увеличаваме си капацитета“. А нашата спря, не сключи договор. И досега нямаме ясен отговор защо.“

С помощта на международна организация за защита на хора с психични увреждания, сдружението вече води дело за дискриминация срещу кмета. Според юристите отказът след като процедурата е движена до момента, когато партньори трябва да станат хора с увреждания, е някаква форма на дискриминация. Още няма решение, но сдружението вече трета година е без финансиране на услугата. А договорът по европроекта го задължава да я прави в продължение на 5 години. Омагьосан кръг, предизвикателство и поучителен урок за евробъдещето ни през следващия програмен период.