В Златоград се намира сградата на първата пощенска станция в България. В центъра на старата му част се издига и „Успение Богородично” от 1834 г. – най-старата църква в Родопите, построена по време на османското иго, както и първото в целия регион килийно училище. Първо тук през Възраждането пристигат европейските нововъведения в областта на техниката и земеделието. През ХIХ век златоградчанки първи дръзват да заменят селските си носии с елегантни градски тоалети по последен крясък на европейската мода.

В наши дни Златоград отново се нарежда на едно от първите места – този път по предприемачество и далновидност. Благодарение на инициативността на местен бизнесмен, в началото на ХХI век старата чаршия на градчето се събужда за нов живот. С негови лични средства, както и с финансовата подкрепа на европейски фондове, изостаналите, рушащи се къщурки, бяха реставрирани, а в приземния им етаж отвориха врати работилнички за традиционни занаяти. Така се оформи единственият засега у нас частен т. нар. ареален етнографски комплекс. Градът, който допреди това тънеше в забвение, изведнъж се напълни с туристи:

„През 2001 г. разполагахме само с един хотел с 10-ина легла и почти нямахме посетители. Сега имаме много хотели и къщи за гости и посрещаме близо 90 хиляди гости годишно” – хвали се Александър Митушев, предприемачът, заел се с възстановяването на комплекса и с туристическото облагородяване на града.

В миналото селището се наричало Беловидово заради ослепително белите си къщи, накацали като птици по родопските чукари. Скитайки се по уличките на старата му част, се убеждаваме, че градът не е изгубил нищо от някогашния си чар. Първото нещо, което прави впечатление, това са облите бели комини. Те увенчават неизменните червени керемидени покриви на тукашните постройки, а зимно време от тях се понася сребриста нишка дим, която се извива в небето и се изгубва нейде високо сред чукарите.

Повечето от тукашните къщи са над 200-годишни, изградени са от камък, дърво и кирпич, а някои от тях са все още обитаеми. Други пък са превърнати в малки хотели. Трети приютяват на приземния си етаж работилници. В тях днешните майстори възраждат старите занаяти, типични за тази част на България. Можеш да надникнеш в резбарската, грънчарската, ножарската и медникарската работилничка. Отбий се и при местния златар, ще ти харесат неговите пафти, огърлици, обеци и пр., изработвани по старинни технологии. В тъкачницата ще ти покажат как се тъкат родопските халища и ще те поканят да се пробваш на стана, а в сарачницата ще видиш как навремето са произвеждали седла за кон и магаре, хамути и юзди. Едни от първите, внесени преди повече от 150 години шевни машини в България, са изложени в тукашната терзийница, от която можеш да си купиш ръчно изработени ризи, престилки или дори цяла родопска носия. „Издирваме стари носии и от тях се учим на занаят” – обяснява Марина Теритова, майсторка на гайтани (характерните нашенски плетени вълнени шнурове) и добавя:

„Гайтанът навремето се е използвал за съединителните шевове на дрехите и за украса. Колкото повече гайтани имала една носия, толкова по-богат бил притежателят й. Но днес не всеки може да си закупи подобна носия, затова изработваме и сувенири от гайтан. Като тези цветенца например, или тези пеперудки, са използвани за брошки или за украса на косата.”

Разходи се на воля из етнографския комплекс, наслади се на спокойствието и на великолепните образци на родопската архитектура, а после се отбий в Старото кафене от 1823 г. От тогава, та чак до днес, в него се приготвя един типичен местен специалитет – кафе на пясък. В тукашните механи и ресторанти пък ще те нагостят с вкусни и здравословни родопски ястия. А иначе възможности за настаняване в града и околностите – колко щеш. Въпреки това през лятото е добре да си направиш предварителна резервация, защото по това време трудно се намират свободни места. Същото важи и за фолклорните фестивали, които редовно се провеждат в етнографския комплекс на Златоград. Тогава по тесните му улички се стичат стотици местни жители, пременени в народни носии, както и обикновени туристи, въоръжени до зъби с камери и фотоапарати. Без значение дали ще е Фестивал на виното или на стари градски песни, възстановка на „Пеперуда” – обичай за измолване на дъжд, или популярната т. нар. „Скариада” – традиционна скара на балканските народи, всяко празненство тук протича с приповдигнато настроение и завършва с всенародно кръшно хоро на мегдана.Златоград те очаква с куп изненади!

Материалът е изготвен със съдействието на Проект на Областна администрация – Смолян по Програма за Европейско териториално сътрудничество „Гърция–България 2007–2013".