ЕК: Корупцията в България остава широко разпространена

Въпреки законовите промени и създаването на нови структури, корупцията в България остава широко разпространена, обяви днес Европейската комисия. Тя представи първия си доклад за корупцията на общоевропейско ниво, в който за нашата страна е записано, че от 2007-а година до днес няма особени резултати срещу корупцията на най-високо ниво, че усилията в тази посока са само в отговор на сигнали и към тях се подхожда формално.

Организираната престъпност се ползва с протекции чрез корупция в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците; въпреки че фокусът й се измества, тя продължава да упражнява влияние върху икономиката, пише в частта за България. Също там е отбелязано, че изтеклите стенограми от подслушвания показват политическа намеса в прокуратурата и медиите и покровителство над определени фирми. Системата за деклариране и проверка не се е справила с незаконното обогатяване, институциите за разследване на конфликт на интереси и незаконно придобито имущество не разполагат с автономност и ресурси. Комисията за конфликт на интереси не работи системно срещу политическата корупция, има данни за произволен и формалистичен подход от нейна страна, пише още в документа.

Според него наказателното преследване срещу организираната престъпност и корупцията се възпрепятства от опорочени досъдебни производства, процедурно бавене и прекратяване на делата по формални причини. На практика не се налагат възпиращи санкции – особено срещу високопоставени държавни служители.

Еврокомисията сочи като проблеми и финансирането на политическите партии и обявяването на даренията за тях, липсата на регламент за прозрачност при лобиране,  неясната и концентрирана медийна собственост. Изборните нарушения и купуването на гласове също намират място в доклада. Те според комисията показват връзка между политиката и организираната престъпност, като засега няма данни властите да правят достатъчно за проверката, установяването и отстраняването на слабостите, няма и наказателни преследвания срещу високопоставени организатори на търговия с гласове.

Сред препоръките към България са да пази антикорупционните институции от политическо влияние, да гарантира прозрачни назначения в тях на базата на качествата, да разработи и приеме етичен кодекс за депутатите и да въведе възпиращи санкции за корупция при обществените поръчки.

Едва 9 на сто от българите смятат, че държавата прави достатъчно срещу корупцията, за 84 на сто от сънародниците ни тя е широко разпространено явление, показват статистически проучвания към доклада от пролетта на миналата година.

Такъв доклад ще излиза на всеки две години, идеята е, когато отпадне мониторинговият механизъм, той да оценява корупцията у нас и в Румъния – заедно с всички останали страни от Евросъюза.