Навършват се 160 години от рождението на Стефан Стамболов – български революционер, поет, държавник. Колкото и противоречиви да са оценките за него, едно нещо е неоспоримо. По времето, когато е министър-председател на България (1887–1894 г.) той очертава пътя на нейното модерно европейско развитие, дори ако се е налагало и с груба сила. Не случайно френският вестник „Фигаро”от това време пише: „Стамболов е олицетворение на българската енергия.”
Според проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” малцина в световната история могат да имат биографията на Стамболов. Той е сред щастливците, които за кратък период от време са имали възможността да бутат империи и да градят държави. И всичко това за живот, продължил само 41 години.
„Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в обикновено търновско семейство, което има дребен бизнес, разказва проф. Палангурски. – До 1877 г. – тоест само за 23 години, той успява да е участник в църковното движение, да бъде неуспешен семинарист в Одеската семинария, откъдето е изгонен за революционна дейност. След това е Апостол на българската революция, наследник на Васил Левски, създател на мрежа от революционни комитети. Оглавява Старозагорското въстание против османските поробители през 1875 г. и е един от ръководителите на Априлското въстание (1876 г.) в Първи революционен окръг. По време на Руско-турската освободителна за България война 1877-78 г. участва в българската разузнавателна мрежа, която помага на руската армия за успешния край на военните действия. На 24 години Стамболов е онази фигура, която стои до вратите на Учредителното събрание от 1879 г. (първият български парламент след освобождението на България от османско владичество), защото няма достатъчно възраст да бъде народен представител и да участва при изработване на Конституцията.”
Но реално Стамболов е човекът, който по-късно ще дирижира голяма част от поведението на българските народни представители при изработването на основите на новата българска държава.
„Той е бил всичко, което може да бъде един български общественик – лидер на политическа партия (Народно-либералната партия), депутат, български регент и един от най-дългогодишните министър-председатели на България – посочва проф. Милко Палангурски. – Стамболов успява да въведе строга дисциплина и конституционно поведение на българския парламент, да наложи волята си на двама български монарси (княз Батенберг и княз Фердинанд), да направи една от най-силните политически партии и да заложи основите на социалната, икономическа и политическа модернизация на България като министър-председател.”
По времето, когато Стефан Стамболов е български министър-председател, се полагат основите на българската държавност. Според проф. Палангурски, „тогава започва изграждането на институции, които до ден днешен функционират и това фактически предопределя съдбата на България не като азиатска деспотия, а като европейска държава.Не случайно последното изречение, излязло от перото на Стамболов, перефразирано е: „Аз постлах пътя на България с римски павета.” По времето на неговото държавничество само за седем години се полагат основите на българските държавни железници, започва построяването на пристанища, слага се началото на изграждането на Софийския университет, създават се българските пощи, държавната печатница, провежда се първото българско търговско изложение.
„Няма друг български министър-председател, посочва още Милко Палангурски – който в толкова синтезиран вид да олицетворява проевропейската линия на страната. Като се започне от спазването на законите, премине се през функционирането на отделните държавно-политически системи – полиция, армия, образователна система, граждански взаимоотношения. Всичко това понякога е налагано с груба сила, за да започне обществото да функционира в тази посока. След Стамболов на практика няма възможност за реставрация на стари и бих казал, доосвобожденски ориенталски механизми на управление в българското общество.”
Още щрихи от портрета му намираме в книгата „Стефан Стамболов – българската енергия” с автор Димитър Иванов. В нея се цитират думите на Петър Гудев, министър-председател на България (16 март 1907 – 29 януари 1908 г.) Той е един от най-близките приятели на Стамболов в последните месеци от живота му. Гудев посочва: „В характера на Стамболов имаше оная черта, която отличаваше тиранина и диктатора. Той налагаше своите мнения и решения. И ги налагаше на всички – както на народните представители, така и на другите държавни служители.Той казваше открито: Аз искам това, то е мое решение или моя работа. И го казваше и тогава, когато беше в негова лична полза да не го казва. Така Стамболов поемаше пред всички отговорността за управлението на страната и нейната съдба. Той не се криеше зад гърба нито на короната, нито зад Народното събрание, нито зад народната воля, нито зад някакви помисли.”
Налагането на държавността в онези времена било свързано и с груби действия на властта, насилие и понякога полицейски произвол. А това обединява противниците на Стамболов, които се множат. Трагичният край на Стефан Стамболов идва през юли 1895 г. Тогава той буквално е посечен на улицата. Днес неговият паметник, изобразяващ посечената му глава, се намира в градинка в центъра на София.
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..