Президентът Росен Плевнелиев предложи на българския парламент да вземе решение за произвеждане на национално допитване по въпроси, свързани с мажоритарния избор на част от народните представители, със задължителното и електронното гласуване. За Радио България темата коментира експертът по конституционно право проф. д-р Георги Близнашки:

„Моята оценка е изцяло положителна за инициативата на президента. Още повече че той не натрапва собствената си гледна точка, а предлага да се произведе референдум по тези въпроси. Начинът, по който той формулира своето предложение, дава да се разбере, че този референдум ще има консултативен характер. Т. е. впоследствие ще трябва да се уреждат подробностите, ако българският народ се изкаже в полза на мажоритарния вот, задължителното и електронното гласуване. Смятам, че това е един умерен подход. Той в крайна сметка кара нашите политици, силните на деня да поразмишляват над това, което се случва в нашето общество. И не трябва ли да се отговори на обществените очаквания по по-категоричен начин.”

Според заместник-председателя на НС Мая Манолова два от елементите на предложението за референдум – за задължително и електронното гласуване, нарушават Конституцията. Това може ли да се преодолее?

„Нека да сме наясно. Основният проблем е свързан с въвеждането на мажоритарното начало в избирателната ни система. Лично аз в последните няколко месеца упорито повтарям, че трябва да се върнем към практиката ни от началото на 90-те години на ХХ век. Тогава произведохме избори за Велико народно събрание при смесена избирателна система – 50:50. Просто трябва нещо да се направи, като се отговори на общественото мнение след 220 дни протести. Те се наблюдават със смесени чувства от целия цивилизован свят. Защото управляващите нямат никакво намерение да се съобразяват с общественото мнение. Каквото и да се говори, предложенията на г-жа Мая Манолова в новия Изборен  кодекс всъщност укрепват статуквото, а не откриват възможност за промяна. Крайно време е да бъде чут гласът на гражданското общество. А това може да стане чрез въвеждането на мажоритарен елемент. Това е принципният въпрос. Що се отнася до другите два, няма съмнение, че за задължителното гласуване, ако се възприеме идеята, ако българският народ на евентуален референдум се изкаже в негова полза, трябва да се направи съответна поправка в Конституцията. Но трябва да се знае, че в страни като Австрия, Белгия, Гърция въвеждането на задължително гласуване дава огромен ефект върху политическия им живот. Защото рязко се покачва участието на гражданите в изборите. А това означава, че явлението „купуване на гласове” в нашите условия например – един голям недъг на избирателната ни система, ще бъде сведено до минимум. Що се отнася до електронното гласуване, тук имаме проблем. Защото преди време Конституционният съд се изказа не толкова против самото ново явление, но изрази опасения, че няма да бъде гарантирана в достатъчна степен тайната на вота. И това вече е технически въпрос. Тук ще трябва експерти по тази материя да направят съответните предложения. Но в крайна сметка трябва да свикваме с тези нови тенденции и процеси, защото живеем в съвременно информационно общество. И рано или късно електронно гласуване ще бъде въведено и в България.“

Някои коментатори казаха, че задължителното и електронното гласуване няма да преодолеят „купуването на гласове“...

„Ако отидем към едно активно участие, нещата ще си дойдат на мястото. Ще се възстанови съразмерността между влиянието на политическите сили в обществото и тяхното реално присъствие в парламента. Сега имаме една силно деформирана картина и тя позволява на партии с традиционен електорат, твърде често вземащ и ретроградни позиции, да прокарват политика, която е в разрез с дългосрочните интереси на нацията и на държавата. Така че нещо трябва да се направи, за да се преодолее днешното статукво. Едва ли има български граждани, които да са удовлетворени от състоянието на нашата политическа система. А както вече стана ясно за всички, основният проблем са самите политически партии.“

Тези дни излезе поредният доклад на ЕК за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка в областта „Правосъдие и вътрешен ред“.  За част от коментаторите евродокладът е най-лошият възможен, според официалните власти е добър, т. е. сме на правилния път... А според Вас какво ни казва той?

„Ами казва ни, че просто не ни е мястото в ЕС с явленията и практиките в съдебната ни система. Нека се знае, че подобен тип контрол се прилага за държавите, които кандидатстват за приемане в ЕС. А ние вече от 7 години сме пълноправен член и този мониторинг продължава и до днес. И ако погледнете поредицата от доклади, общо взето препоръките се въртят около едно и също. Всъщност проблемите у нас са много по-сериозни, отколкото чиновниците на ЕК, които подготвят съответните доклади, могат да си представят. И понеже ние си знаем за какво става дума, време е да си въведем ред у дома, това е наша собствена задача. Мисля, че протестите, които вече не стихват повече от 220 дни, подсказват решението. Нужна е развръзка. Нужно е силно политическо правителство, за да неутрализира остатъците от ДС, които за съжаление продължават в качеството си на паралелна власт да се бъркат във всички сфери на обществения живот. И да възстанови онези практики, които в най-висока степен отговарят на нашите собствени демократични традиции като нация и държава.“