Най-голямото тракийско съкровище, най-древния човешки скелет, откриван в България, глинена плочка и дъна на съдове с пиктограмни знаци, определяни като „най-древната писменост в света”. За тези и още много други любопитни артефакти ще можете да научите и видите в Регионалния исторически музей на Враца. Тръгвайки по следите на миналото, разкрити от археолозите, пътешествието ще ви върне далеч, хилядолетия назад във времето. Не случайно врачани са избрали за девиз на родното си място: „Град като Балкана – древен и млад”. За люлка на града се смята местността Градище край прохода Вратцата в западната част на Стара планина.

„Оттук се е зародил градът. Първо тръгва като тракийско селище, свързано с охраната на пътя и на медните мини в Балкана, които се експлоатират още от каменно-медната епоха – разказва Александра Петрова, уредник в музея. – След това прераства в римски укрепен център и ранно-византийски център. От ранно-византийската епоха проучваме стара църква. Оказа се, че под нея е имало християнски некропол, който не е свързан с нея. Интересното е, че всичките гробове са на деца. По-късно през Средновековието тук се развива класически средновековен град, наричал се е Вратица. За името му съдим от каменен надпис, намерен в местността през 1941 г. Надписът датира от XIII век. Градът се разраства по дефилето на река Лева и достига границите на съвременния град Враца.”

При проучванията на местността Градище археолозите са открили антични и средновековни монети, както и керамика. Една от най-интересните находки е монета на император Зенон /425-491 г./ „Представлява автентичен фалшификат. Отвън е златна, но ядрото й е бронзово. Позлатена е с цел да бъде намалена себестойността й”, обяснява г-жа Петрова. Монетата също можете да видите в Регионалния исторически музей, обявен за един от стоте национални туристически обекти на България. Помещава се в специална сграда, в която в няколко зали е представен животът по тези земи още от праисторически времена до наши дни. Една от най-интересните експозиции разбира се, е тази на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище, откривано някога и е обявено за находката на века. Наброява 165 съда: фиали, канички и чаши, използвани при религиозни ритуали в чест на Дионис, бог на виното.

„Съкровището е сребърно и тежи около 20 кг. – разказва Александра Петрова. – Голяма част от съдовете са от висока проба сребро. Други са окислени, защото в среброто има примеси на мед. 131 от съдовете са украсени частично чрез позлатяване. Съкровището се свързва с тракийското племе трибали. То е населявало земите на днешна Северозападна България и е известно като най-войнственото тракийско племе. Това е царската съкровищница на трибалите, събирана в продължение на повече от век. Затова го датираме V-IV в. пр. Хр. Съдовете се различават чисто технологично и стилово като начин на изработка. Част от тях са произведени северно от Хемус /античното име на Стара планина/. Други са изработени на юг от планината, в земите на одрисите. Третата част е т.нар. абдерска плячка. Смята се, че тези съдове са заграбени от Абдера, гръцка колония на Егейското крайбрежие. В историческите извори се съдържат сведения за съвместни походи на трибалите с войските на македонците, които плячкосват Абдера.”

С трибалите се свързват и гробниците в Могиланската могила, намираща се в старата част на града. В една от гробниците е открито парадното въоръжение на тракийски войн: оригинален наколенник, направен от сребро с позлата и железен шлем. Сред находките е също женски скелет, за който се предполага, че е на любимата на местен владетел. За тракийския обичай съпругата да бъде ритуално умъртвявана и погребвана заедно с владетеля, разказва Херодот. Запазен до наши дни е златен венец, наподобяващ лаврови клонки, с който е била украсена главата на младата жена. Той тежи 205 гр. и е от чисто злато. Накитите й се допълвали от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В гробницата е намерена също колесница с два коня, впрегнати в нея.

Към Историческия музей има и Етнографско-възрожденски комплекс, представящ богата експозиция, посветена на годишните обредни празници на местните хора. Съхранени до днес са също стара църква от 1848 г. и три автентични възрожденски къщи.

„В една от къщите е развита най-новата експозиция в Етнографския комплекс: „Светът на детето” – обяснява г-жа Петрова. – Къщата е на два етажа. На приземния етаж е показан светът на селското дете, неговите играчки, които са от естествени материали: царевични кочани, житни класове и т.н. На горното ниво на къщата е показан битът на градското дете. Голяма част от експонатите: креватче, дрешки, играчки са били на детенцето на един врачански лекар, което починало като малко. Има реставрирана автентична детска количка. В комплекса се намира и къщата на Димитраки Хаджитошев, един от деятелите на борбата за църковна и национална независимост. Убит е от турците. Фамилията Хаджитошеви е била една от издигнатите врачански фамилии. В третата къща е представено бубарството и копринарството, тъй като това е един от традиционните поминъци на врачани. Има възстановка на златарска работилница от Възраждането. Представено е и винопроизводството. Интерес предизвиква и експозицията, проследяваща някогашните традиционни превозни средства: файтони, кабриолети, брички, шейни, произведени от коларницата на самоукия, но истински новатор Мито Орозов.”

Във Враца се намират и две от общо трите запазени в България автентични кули от 16 и 17 век. Едната, известна като Куртпашовата, се намира в непосредствена близост до музея и е превърната в негов бутик, откъдето можете да си закупите малки сувенири. Втората, кулата на Мешчиите, е до сградата на общината. Тя се е превърнала в символ на града. Имала е жилищно-отбранителен характер, а в края на ХІХ век е преустроена като часовникова кула. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е също отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания.

Материалът е подготвен със съдействието на БААТ по проект „Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на транс-граничния регион Румъния-България”.

Снимки: Румяна Цветкова