Спомняте ли си малкото момиченце от „Алиса в Страната на чудесата”, което пита котарака кой път да хване, само за да стигне някъде? А котаракът мъдро отговаря, че няма значение по кой път ще тръгне, защото все някъде ще стигне. Така е и с българската икономика – все още не знаем каква е нашата цел, какво искаме да постигнем – а така рискуваме да стигнем… някъде. Управляващите обаче са оптимисти, че ще намерят пътя България да тръгне в правилната посока.
„Аз мисля, че българската икономика през последните години се развиваше в правилна посока”, категорична е в оценката си вицепремиерът Даниела Бобева. Според нея, не оценяваме финансово-икономическата стабилност в страната, а критикуваме всичко в икономиката. Защото на България бяха сочени като модели на развитие и Естония, и Ирландия, и Португалия. „Да, но ние оцеляхме в кризата – запазихме фундаментите на нашата стабилност, например валутния борд. Не платихме нито лев външни средства за нашата банкова система. Тоест нямаме основание да бъдем песимисти”, коментира вицепремиерът с ресор икономика. Финансово-икономическата стабилност обаче не е даденост, предупреждава Бобева, а истинско постижение е тя да бъде запазена от външните и вътрешни рискове. България продължава да поддържа едни от най-ниските данъци в ЕС, въпреки кризата, въпреки сериозните социални разходи. Що се отнася до стабилността – фактите са категорични. Нисък бюджетен дефицит, икономически растеж от 0.8 процента. „Едва ли някой е доволен от този растеж, но десет от 28-те държави в ЕС са с отрицателен ръст. Значи не е толкова зле”, коментира цифрите Даниела Бобева. Износът отново остава надеждата за растеж на българската икономика. Дотук с добрите новини.
Кои са проблемите и рисковете? На първо място инвестициите. Спадът им не удовлетворява никого. Българската агенция за инвестиции работи по 22 големи инвестиционни проекта на стойност около 1.7 млрд. лв. Дори малка част от тях да бъдат реализирани, това ще донесе допълнителен растеж на икономиката ни. Вътрешното търсене също е свито заради кризата.
„Въпреки обвиненията, че правим огромни социални разходи, не очакваме значително увеличение в заплатите и доходите на населението – казва Даниела Бобева. – Плановете за големи растежи на корпоративния сектор трябва да се свързват с голям износ”.
Друг проблем е производителността на труда. „Тук тенденциите вървят надолу”, подчертава Бобева. Вицепремиерът се надява, че ще се запази досегашната консервативна политика в банковия сектор и ще се ограничи нелоялната конкуренция. Ще се приватизира и Българската фондова борса, въпреки че „на някои не им харесва”, добавя Даниела Бобева. „По-критични сме към международните финансови институции, но българският бизнес има нужда от тях и те трябва да проявят максимална гъвкавост”, подкрепя компаниите вицепремиерът. Защитата на потребителите е един от най-сложните проблеми между бизнеса и държавата. Правителството обещава радикална реформа и тук. Продължава диалогът и с дипломатическите мисии. „Те са много активни, това беше една от изненадите за мен като вицепремиер”, казва Бобева. Според нея истината е в секторните политики – 211 стратегии има в момента, но „едва ли някой ги е прочел”, допълва тя.
„Ние наистина виждаме връщането на България по пътя на растежа в запазване на финансовата стабилност”, коментира от своя страна Йордан Цонев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Според него, интересът на България е преди всичко икономиката да бъде изправена на крака.
„България се нуждае от няколко сериозни големи инвестиционни проекта – казва Йордан Цонев. – А те са основно в областта на енергетиката. Диверсификацията на източниците на енергия е геополитически въпрос и възможностите на България да влияе там са скромни. Но ние можем да диверсифицираме пътищата, по които получаваме енергия”.
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
От днес до 9 ноември Военният клуб в София е домакин на форума Sofia Information Integrity Forum 2024. Събитието ще събере водещи световни експерти от различни области, за да обсъдят последните технологични постижения и стратегии в борбата с..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..