Като гъби след дъжд изникнаха през последните години в София множество книжарници. Настаниха се не само по кьошета и централни улици, но и в странични преки. Други се ширнаха в столичните молове, тук-там се срещат и в по-крайните квартали. Ако се разходите по ул. „Граф Игнатиев”, няма как да не ви направи впечатление, че само по нея и в страничните й улички има около десетина книжарници, представители на по-големите вериги у нас или пък малки, единични магазинчета, борещи се също за място под слънцето. Пак на нея или по-точно на площад „Славейков” се намира и популярният открит книжен базар, оцелял при икономически, културни и какви ли не бури. И след като в началото на прехода книжарниците бяха поголовно закрити, а на тяхно място се появиха луксозни магазини и кафенета, няма как да не се зарадваме на усещането, че търговията с книги преживява ренесанс.
Трудно обаче ще подминем и въпроса: как оцеляват в условията на такава конкуренция? Още повече, че българинът едва ли е отпуснал по-сериозно кесията си и се е втурнал да пазарува в големи количества подобни сладости за душата. Ето как изглежда картината в очите на хора, които от години врят и кипят на книжния пазар:
„Създава се илюзия в крайния клиент, че в момента има бум на книгопроизводство, и то заради абсолютно ненужното количество книжарници, особено в София” – коментира Асен Митов, който е в бизнеса още от 1989 г. и сега държи малка, уютна книжарница, недалеч от площад „Гарибалди”. – В момента има през два метра книжни магазини, така, както преди 20 години на всеки ъгъл имаше аптека или банка. Няма нищо лошо в това. Самият пазар ще се регулира с времето. Но според мен това не е здраво и стабилно като процес. Фактът, че се издават книги, и то на сериозни автори, които не могат да се продадат години наред в тираж хиляда, говори зле като цяло за тенденциите.”
Подобно на героинята на Мег Райън от култовата холивудска продукция „Имате поща”, притежателите на малките книжарници у нас залагат на специалното отношение към клиента като оръжие в неравната битка с големите играчи в бизнеса. „Няма как да си позволя да наема помещение нито в мол, нито на стъргалото или пък да имам книжарница с площ от 400 кв. м.”, обяснява Асен Митов и добавя:
„Постоянната клиентела е съществена част от шанса за оцеляването на една малка или единична книжарница. Това означава да поддържаш някакъв процент четящи хора, които през годините си спечелил и задържал, което е тежка задача. Това става чрез разговори, чрез препоръки на интересни заглавия. Когато човек е доволен, той се връща отново при теб.”
Все по-често самите издателства откриват свои книжарници, прескачайки по този начин търговците на едро, които обикновено прибират сериозен процент от продажната цена на книгата. Издателството за детски книжки „Фют” има от около десет години три книжарници в различни райони на София. За да привлекат малчуганите, всяка събота в една от тях се организира детско утро. Там те се запознават по забавен начин с новите книжки, рисувайки илюстрации към тях и влизайки в ролята на приказни герои. Още за начините, по които се борят с голямата конкуренция, разказва Павлина Генова, която от години работи в една от книжарниците:
„Борим се с любезност, компетентност. Също така осигуряваме много богат избор на книги, особено детски, които привличат хората. Дори да има криза, за децата винаги се пазарува. При книгите за възрастни има малко отлив. За това допринася може би новата техника, появата на електронните книги и възможността да се чете на компютър или на електронен четец. Това е много по-евтино за клиента. А книгите поскъпнаха двойно, откакто ги облагат с ДДС. Това е също причина да не се пазаруват много книги за възрастни.”
През последните години като все по-важен играч се налага онлайн търговията с книги. Тя вече се превръща в сериозна заплаха за класическите книжарници, особено малките. „Книгите са едни от най-добре продаваните онлайн продукти в България”, твърди Петър Ванчев, управител на най-големия електронен магазин у нас и председател на Асоциацията за електронна търговия. Ежедневно онлайн се продават стотици и хиляди книги. Според него с подобни обороти им съперничат единствено веригите книжарници с няколко обекта. Нарасналият интерес към онлайн пазаруването на книги той отдава на повишеното доверие към този вид търговия, както и на по-голямото разнообразие от заглавия, които се предлагат. „При нас може да се поръча абсолютно всичко, което е излязло на българския пазар, докато книжарниците поддържат в наличност само най-продаваните заглавия”, обяснява още Петър Ванчев и добавя:
„За хората е много по-удобно, вместо да отделят например два часа, за да отидат до книжарницата, да си изберат книгата и да я поръчат онлайн. Много често това им отнема около пет минути, особено ако знаят какво търсят. Удобството да спестиш време е основен двигател на онлайн търговията в България. Три са основните групи книги, които се поръчват по интернет. Едната е литература, която развива хората, като например книги за самоусъвършенстване, бизнес литература, учебници и помагала, речници. Другата е професионалното четиво: счетоводно, правно, техническо. Това са неща, които не се предлагат широко в търговската мрежа. В момента има бум на продажбите на счетоводна литература, защото всички счетоводители си подновяват литературата, която им е необходима. И третото, разбира се, са хитовите художествени заглавия, които вървят навсякъде.”
Гергана Недева е от хората, за които книгата е удоволствие за душата. За това откъде най-често пазарува, тя казва:
„По-често в книжарница, защото обичам да вдъхна от атмосферата на мястото. Освен това, можеш да разгърнеш книгата, настанил се удобно на някой стол. Вече са създадени условия да се чувстваш комфортно там. Срещаш и хора, които също обичат четенето. Приятно ми е цялото това преживяване, дори бих го нарекла ритуал – да отидеш и да си купиш книга. Пазарувам и онлайн, но в краен случай, когато нямам време или приятел ми предложи да си комбинираме поръчката, тъй като нерядко се правят отстъпки при тази търговия. Освен това, онлайн магазините предлагат книги, които по-трудно можеш да намериш в нормалните книжарници.”
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
С изложба “Занаятчиите на София”, посветена на движимото културно наследство, ще завърши цикълът “Невидимата София” за настоящата година. Експозицията ще бъде открита днес в пространството на обновените Централни хали в столицата. “ През 2025 г. ще..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..