На 30 януари 1894 г.в София, в княжеския дворец, се ражда Борис Сакскобургготски – една от големите личности в българската история. Той е първороден син на княз Фердинанд. Тъй като династията на Сакскобургготите е немска, а Фердинанд е български владетел, малкият Борис е кръстен както от православен, така и от католически свещеник. Негови кръстници са руският император Николай II и папа Лъв ХIII. Още от самото начало Борис е обявен за княз Търновски – така връзката със старопрестолния град символизира приемствеността на новата династия със старите и славни български царства. Борис слага царската корона едва на 24 години, след абдикацията на баща му през 1918 година.
„Това е най-тежкият период в нашата най-нова история – казва академик Георги Марков в интервю за Радио България. – Цар Борис III сяда на престола след поражението в Първата световна война, когато съглашенската армия настъпва на Балканите – посочва историкът. – В част от българските войски избухват бунтове. България е изправена пред поредната национална катастрофа. Неслучайно Стефан Груев, писател и изследовател на делото на Борис, нарича биографичната си книга за него „Корона от тръни”. Такава корона си слага на главата на 4 октомври 1918 г. младият Борис III. Началото е изключително трудно. То съвпада с управлението на Земеделския съюз начело с Александър Стамболийски, който има негативно отношение към монархията. Управлението на страната е изцяло в ръцете на изпълнителната власт. До Деветоюнския военен преврат през 1923 г. самият Борис казва, че „царува, но не управлява”. Много от решенията на правителството се вземат въпреки волята на царя. Това е време на вътрешно напрежение между Земеделския съюз и другите политически партии, изключително труден период за младия монарх. Той се справя добре, тъй като има удивителен нюх за събитията. За разлика от баща си Фердинанд, Борис е преди всичко човек на компромисите – както във външната, така и във вътрешната политика.”
В следващото десетилетие фигурата на царя остава в сянка. Нов военен преврат през 1934 г. дава властта в ръцете на политическия кръг „Звено”. Забранени са политическите партии, а на владетеля е отредена марионетна роля. През 1935 г., чрез контрапреврат Борис застава истински начело на българската държава. Възстановява отменената Търновска конституция и въвежда нов режим на управление – парламентарен мажоритаризъм. За първи път в страната е дадено право на жените да гласуват. В навечерието на Втората световна война България се радва на безспорни икономически и социални успехи. Притежава стабилни институции, качествено производство, дотирано селско стопанство. За страната това са години на възход.
В разгара на световния конфликт Борис изрича основния принцип на тогавашната ни външна политика: „Винаги с Германия и никога против Русия”. Това сякаш на пръв поглед не е осъществимо, но през първите години на войната, благодарение на умението си да лавира между противоречията на Великите сили, царят успява да реализира тази своя политика. С помощта на Германия и на СССР през 1940 г. той договаря и подписва т.нар. Крайовска спогодба. С нея в териториите на България отново се връщат земите от Северна Добруджа, които са отнети след Първата световна война. Борис вече е наричан от народа си „Обединител”. Спогодбата обаче има своята цена. С изключителни дипломатически маневри Борис запазва неутралитет възможно най-дълго и неколкократно отклонява натиска на Германия за влизане в Тристранния пакт, но на 1 март 1941 г. България е принудена да се присъедини към него. Въпреки това, царят застава твърдо зад решението си българските воини да не бъдат пращани на фронта. Академик Георги Марков уточнява:
„Трябва да му се отдаде тази заслуга. България, макар и съюзник на Германия и Тристранния пакт, не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не праща войски на Източния фронт. Не само това, Рибентроп настоява България да изпрати доброволчески легион, по примера на Франция, Норвегия, Фландрия, но царят не се съгласява. Той използва умело русофилската карта, изтъква пред Хитлер, че българският народ е русофилски и не може да воюва на Източния фронт. Хитлер му предлага да изпрати български войски на фронта в Северна Африка, но той отново отказва.”
През август 1943 г., няколко дни след изключително тежка и враждебна среща с Хитлер, цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му е неизяснена и до днес. Погребението на монарха е грандиозно – той е много популярен и обичан от българския народ.
Признателна България отбелязва 120-ата годишнина от рождението на цар Борис с изложбата „България в блясък – владетели и дворци на Третото българско царство”, подредена в галерията на СБХ. Голям интерес предизвикват уникалните архивни снимки на представители на царското семейство, някои от които широката публика вижда за пръв път. Те са предоставени от Държавна агенция "Архиви", от семейството на Симеон Сакскобургготски, син на Борис ІІІ, от музеите в Шумен и Разград, от Австрия. Изложбата ще бъде показана и в Чикаго, САЩ.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..