България е получила от ЕС по различни програми, директни плащания и фондове общо 7,7млрд. евро от 2000 г. насам, показва статистиката на БНБ. С днешна дата можем да кажем, че след влизането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г. промените у нас са положителни. Някои сектори от икономиката спечелиха, други – не. Въпреки „златния дъжд”от еврофондовете, изсипал се у нас, регулациите на ЕС, силната бюрокрация и конкуренцията на европейските пазари доведоха до търговски войни и фалити на много компании. Какво спечели и какво загуби българската икономика от членството на страната ни в ЕС? Интервю за Радио България с макроикономиста Георги Ангелов.
Къде би била България, ако не беше влязла в ЕС?
„В тежките години на кризата може би ще си дадем сметка, какъв късмет сме имали, че успяхме да влезем в ЕС, защото в противен случай щяхме да бъдем в положението на Украйна. Успяхме да влезем в НАТО и ЕС и да направим големи крачки към интеграцията в сравнително благоприятен момент, което сега помага, макар и да се оплакваме от кризата. Но сме в една здрава институционална рамка, каквато е ЕС. Имаме достъп до трудовия пазар, до университети, до еврофондове, до възможности за развитие, които за страните извън ЕС не са достъпни и те нямат перспективата бързо да преодолеят последствията от кризата.”
Защо България се забавя спрямо другите нови страни-членки?
„Аз не мисля, че се забавяме спрямо другите страни, по-скоро не се забързваме достатъчно, за да може да ги изпреварим. Като първо разширение, ЕС беше по-благосклонен към новите страни-членки от 2004 г., а и те бяха по-подготвени. Получи се по-добър резултат. Но като се има предвид, колко по-малко подготвени бяхме ние, все пак това, че успяхме да влезем в ЕС 2007г., си беше голямо постижение. Ние влязохме точно когато започна икономическата криза. Няма как да получим толкова ползи, колкото другите страни. Въпросът е, успяваме ли в пълна степен да се възползваме от членството си в ЕС. Тук отговорът е по-песимистичен. Това, което зависи от фирмите, от отделните граждани, в по-голяма степен се случва, отколкото това, което зависи от институциите, от правителствата.”
Кои сектори в икономиката спечелиха и кои загубиха от членството ни в ЕС?
„Тези, които бяха по-подготвени от гледна точка на големия пазар – т.е. тези, които гледаха навън и се възползваха от тази възможност. В годините на кризата виждаме, че експортният сектор на икономиката се справя по-добре. Тези, които гледаха само навътре, дори след падането на границите, и не направиха усилия да извлекат ползи от европейското членство, в много по-голяма степен пострадаха. Те не се възползваха от еврофондовете, а европейските регулации се оказаха тежки за тях.”
Гледахме на еврофондовете като на „златен дъжд”, който ще се изсипе върху икономиката ни. Какъв е реалният им ефект?
„Еврофондовете бяха разхвърляни между всички министерства, за да има за всяко по малко, без някаква обща цел – какво искаме да направим с тези пари, освен да ги похарчим, и какъв резултат искаме да постигнем. Няма как да видим някакъв особен резултат в икономиката, просто защото такива цели не бяха поставени. По повод „златния дъжд” – количеството не е толкова важно, колкото качеството на харчене. Просто те бяха изхарчени неефективно и изчезнаха през същите дупки, през които изтичат и нашите местни пари. В много случаи това се получи. Все пак, имаме и позитивни неща.”
Малко или много са тези 7 г., за да дръпнем напред? Как ги оценявате?
„Нямахме късмет от гледна точка на времето, в което се присъединихме. От тези 7 г. – и ние, и ЕС, 5 г. сме в криза. Затова няма как да очакваме много икономически резултати. Но от гледна точка на други ефекти – като структурни дългосрочни индикатори, доста полза извличаме от ЕС и с времето тя ще става все повече. Дори от самите еврофондове. Най-големият ефект от тях е, че те са средство ЕС да ни стимулира да се променяме. Може би следващите 7 г. ще наваксаме това изоставане.”
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
През нощта ще преобладава ясно и почти тихо време. В сутрешните часове на 26 ноември на места в низините, котловините и около водните басейни ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..