Българският президент Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова отчетоха дейността на институцията по повод приключването на втората година от встъпването им в длъжност. По думите на държавния глава последните две години са преминали под знака на големи предизвикателства в историята на ЕС с най-тежката криза от 80-те години на ХХ век насам. За България това е кобинация от кризи, в това число вълна от протести и силен имиграционен натиск през изминалата година. Но най-тежкият проблем за българите е била липсата на доверие, подчерта той.

На въпроса на Радио България ще се стабилизира ли политическата ситуация през 2014 г. след нестабилната 2013 г., президентът Плевнелиев отговори така:

„Не очаквам до средата на 2014 г. да има коренна промяна от гледна точка на исторически най-силното противопоставяне, което ние виждаме от 24 години насам между политически партии и лидери. Да, демокрацията изисква в парламента да има сблъсък на идеи и политически партии. Но за първи път в демократичната история на България допускаме според мен едно не толкова демократично действие. А именно: лидерите да се сблъскат един срещу друг, да изгорят всички мостове помежду си, да не могат да се гледат. Какво ли не чухме и не видяхме от най-високата парламентарна трибуна в изказвания на лидери на големите политически партии. Българският народ не заслужава да го чуе и то не спомага за повишаване на доверието между институциите. Нормално е да има сблъсък на идеи и политически субекти. Но не е нормално да има личностен сблъсък, който да прерасне във войни и конфликти. За съжаление, ние ще видим този личностен конфликт с цялата си сила да се разгори до идващите Европейски избори. Политическото противоборство „на всяка цена” и поемането на властта „на всяка цена” понякога не спомагат за решаването на наболелите за нацията проблеми.”

За българите в чужбина нещата вървят добре, коментира в отговор на въпрос на Радио България вицепрезидентът Маргарита Попова. Причината за това е, че президентството и изпълнителната власт следват начертаната още от 2012 г. посока. А именно: финализиране на Стратегията за българските общности в чужбина, която се подготвя още от 2011 г. Тя припомни, че на срещата на техните представители в края на 2013 г. в София централният въпрос е бил националното им представителство в родината, как те да участват в политиките на държавата.

„До края на април тази година ще направим втора конференция на българските общности в чужбина с представители на изпълнителната власт и президентството тук, в София. Ще е посветена на Стратегията, каквато трябва да я видим в окончателния й вариант. Предполагам, че ще има акцент от интерес за образователното и социалното министерство. Това са двата ресора от изпълнителната власт, които най-пряко, почти ежедневно имат отношение по въпроса. Добри са новините за българските общности в чужбина, стига да не се разпилее тази консолидирана воля и желание да работим по този въпрос сега.”