„А дано, ама надали” – този популярен рефрен на българска песен може да се окаже валиден за ситуацията на пазара на труда в България през тази година, независимо от усилията на управляващите. Броят на хората без работа вероятно няма да намалее, въпреки мерките, разписани в официални документи като Национален план за действия по заетостта, въпреки европейското финансиране, което за програмния период 2014 – 2020 г. ще започне да действа от средата на годината.

Аритметиката е много проста – не може безработицата да спадне при слабо работеща икономика, която през тази година щяла да започне да се възстановява (министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев очаква 2 процента растеж на икономиката, а Световната банка – 1,7 на сто). Освен това – при слабо потребление, при нестабилността на политическите процеси в страната, при очакваната оптимизация на администрацията, което ще рече намаляване на броя на заетите. Според Агенцията по заетостта за миналата година безработицата се движи в рамките на 11,3 на сто. Последните данни от статистиката са за третото тримесечие на 2013 г. Според тях безработицата за този период е в рамките на 12 на сто, при това във време на сезонна заетост. Официалните цифри на управляващите за 2014 г. са за ниво на безработица от 13 на сто. За мерките в Националния план за действие по заетостта, финансиран от държавния бюджет и спомагащ за включване в пазара на труда на все повече лица, на разположение са 73 млн. лв. Според Искрен Ангелов, началник отдел „Активна политика на пазара на труда” в социалното министерство, с тези пари:

„В програми и мерки за заетост ще се включат почти 22 хиляди души, а в обучение почти 13 хиляди. Приоритетна група за 2014 г. са безработните младежи до 29-годишна възраст, и най-вече младите до 25 години, а също продължително безработни, хора с увреждания и безработни над 50-годишна възраст. През 2014 г. започва изпълнението на мярката „младежка гаранция”. В рамките й всички младежи под 25-годишна възраст могат да продължат образованието си, да чиракуват или стажуват в рамките на 4 месеца. С приоритет се финансира обучението и заетостта на младежи с основно и по-ниско образование до 25 години. За младите с висше и средно образование с продължителност на регистрацията в бюрата по труда до 4 месеца, планът финансира започването на първа работа. Общо през 2014 г. се предвижда включване в различни обучения и в заетост на общо около 34 хиляди младежи.”

Три са новите програми за осигуряване на заетост – едната е за ограмотяване и мотивиране за труд на онези, които предпочитат социалните помощи пред работата, на стойност 10 млн. лв. Другата създава работни места, свързани с опазване на българската гора. Девет милиона лева е стойността на програмата за разкриване на работни места за хора с увреждания. Извън тях още една – програма за обучение и заетост на бежанци.

Бизнесът в повечето случаи е скептичен що се отнася до разкриване на нови работни места. В проучване на „Менпауър” за нагласите на бизнеса почти 80 процента от запитаните работодатели остават на позициите от миналата година, тоест не смятат да създават нова заетост през първите три месеца на 2014-а. Най-голяма вероятност за това има във фирмите, които изнасят. През 2013 г. износът е нараснал, макар и със скромните три процента, предимно от фирми от IT сектора, машиностроенето.

През 2014-а немалко хора ще излязат на пазара на труда поради обявената оптимизация в администрацията. „По-високи заплати след оптимизиране” е любимото изречение на министъра на финансите Петър Чобанов. Кой обаче ще напусне тази сфера? Хората с политическа или друга протекция, при това не винаги най-ефективни в работата или част от останалите? Въпросът е риторичен и следователно администрацията няма да заработи по-добре.

Армия от безработни, така от Българската стопанска камара определят ситуацията, ако Европа приеме единодушно предложението за еднакъв минимален доход от 400 евро. И ако синдикатите от КНСБ подкрепят това, а от „Подкрепа” оценяват идеята като опит да се свие ножицата между богатите и бедните, то работодателите не смятат, че икономиката ще издържи напрежението. Впрочем, българският бизнес винаги е против, когато става въпрос за повишение на доходите на наетите. Обаче години наред приемаше с овации намалението на осигурителните вноски, което се правеше с цел повече пари в бизнеса за разкриване на нови работни места. Това между впрочем се отрази твърде негативно на бюджета на осигурителната система. Има ли статистика колко работни места всъщност бяха разкрити? И къде отидоха средствата, ако това не е така?