Посещението на президента Росен Плевнелиев и българската бизнес делегация в Китай, както и започналата днес визита на държавния глава в Албания, дават възможност на българския бизнес да се върне отново на „старите” нови пазари. Наричат българския износ „златната кокошка” на икономиката, защото той продължава да снася „златни яйца”. Този път в Албания и Китай, където се оказва, че българският бизнес се ползва с доста добро име. Албания е традиционен за България пазар, „а всичко ново е добре забравено старо” – коментира в интервю за Радио България Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители. Страната е една от малкото, с които България има положителен търговски баланс. Въпреки че износът е в размер на 50 милиона евро, а вносът от Албания е на нива от около 18 милиона, за нас е изключително важно да развиваме отношенията си.

Какво присъствие има българският бизнес в Албания?

„Българският бизнес по принцип се развива доста активно на Балканите и Албания не прави изключение от тази тенденция. Това е абсолютно естествено, защото това са най-близките ни пазари – както географски, така и по манталитет. Вътрешният пазар в България е силно ограничен и българските фирми търсят експанзия първо в близко стоящите пазари. В Албания този процес се активизира особено в последните три-четири години, заради отварянето на страната, демократизирането, либерализирането на икономиката.”

С какво присъства износът ни там?

„Най-активни са от леката промишленост, защото тежка промишленост в България вече не съществува. Хранително-вкусовата, фармацевтичната, фирмите, производителки на цигари, също присъстват в този регион. Така че има доста добри перспективи, тъй като Албания по принцип е традиционен за България пазар. Българските стоки там са познати от много години. Имаше един период на спад в стокообмена между държавите, защото и Албания, и България преживяха доста сериозни процеси на преструктуриране на макроикономическо ниво. Това е положителен сигнал за българския бизнес, който започва да се връща към традиционни неща, които е правил, знае как се правят и умее да ги прави.”

Българските банки отдавна са стъпили на албанския пазар…

„Банките следват развитието на бизнеса, защото те са обслужващото звено. Щом българските банки започнаха да инвестират в свои филиали, клонове и офиси в Албания, значи българският бизнес се развива добре.”

Има ли „хитов” български продукт, който да ни идентифицира – нещо като киселото мляко?

„За момента няма ясно изразен лидер, затова говоря общо по браншове. Защото 50 млн. евро в един стокообмен между две държави е практически нула. Една от целите на посещението на президента Росен Плевнелиев в Албания е да се активизират връзките между двете страни. Нашите политици напоследък започват да обикалят действително държави, в които България има икономически интереси и където можем да осъществим реално износ. Разбира се, изключително важно е да поддържаме добри отношения в рамките на ЕС, но за съжаление там все още не сме на необходимото ниво, за да можем да се конкурираме с фирми, които традиционно са наложени на тези пазари. Добре казахте за киселото мляко. Май започваме да излизаме от т. н. „високотехнологичен уклон”, защото не можем да правим износ на високотехнологични стоки от България поради различни фактори. Нямаме необходимия инвестиционен ресурс, дори кадрови потенциал, за да правим високи технологии поне в краткосрочен план. Дори технологичният лидер в световен мащаб – САЩ, са започнали с износ на царевица и тютюн.”

Защо има такъв интерес от бизнеса за износ към Китай?

„Защото китайската икономика е с един от най-високите ръстове в световен мащаб, населението е голямо, и не на последно място – нарасналата покупателна способност на това население, което е пряко свързано с ръста на икономиката. Това са макрофактори, които всеки български бизнесмен вижда, отчита и насочва своите усилия към такива пазари. Китай не трябва да бъде разглеждан като „държавата Китай”, а като фактор в цяла Азия. Защото Китай е „вратата” за влизане в азиатския регион. Това е една трудна врата, пренаситена врата, но най-голямата.

Как ще се бори българският бизнес за пазара там, как ще го пуснат да влезе?

„Добре е, че държавата подкрепя бизнеса, защото икономиката там е централизирана и контролирана. Така ще възстановим контактите с Китай, защото исторически сме имали доста добри отношения. Иначе пътищата за пазарите са няколко. Това са подобряване на конкурентоспособността, на качеството на произвежданата продукция, тъй като към Китай не можем да изнасяме суровини.”

Най-важното за българския бизнес, което се случи по време на посещението на българската делегация тези дни там…

„Най-важният договор, които бе подписан, е между КРИБ (Конфедерацията на работодателите и индустриалците) и аналогичната китайска организация. Това дава многопрофилна платформа за навлизане в китайския пазар, тъй като това са сдружения на големи индустриалци. Те реално са основният мотор, който ще повлече след себе и средните, и малките предприятия. Едно малко предприятие трудно би осъществило сериозен пробив в Китай – няма достатъчно инвестиционен, дори кадрови потенциал. Това може да даде сериозно развитие, стига китайската страна да прояви интерес към нови дейности. Има сериозен интерес към изграждането на инфраструктурни проекти – нещо изключително благоприятно за българския строителния бранш, тъй като след кризата той е в застой и трябва да търси износ навън. Разбира се, традиционните за България отрасли – хранително-вкусова промишленост, млекопроизводство, винопроизводство, винарството ще получат сериозен тласък.”

Китай е „вратата”... Какво ще стане, като минем през нея…

„Ако минем през тази врата, ще влезем и на други пазари. Не трябва да забравяме, че Виетнам е пазар с близо 100 млн. потребители. Да не говорим за бързо развиващи се икономики като Камбоджа, където има толкова много работа… Страната се възстановява след дългата гражданска война и тепърва ще се строи инфраструктура. А това са пазари, където България е позната и като доставчик на стоки, и като инженерингови услуги, ползва се с доста добро име.”