Не е за вярване, че в XXI век все още има такива места. Ковачевица е като декор на исторически филм, а някои я наричат „българския Холивуд”. На фона на старинните й каменни къщи и стръмни улички са заснети някои от най-популярните ни продукции. Ела на място и ще се убедиш, че има нещо магическо в това село. Времето тук тече на забавен каданс, а решиш ли да го обходиш, ще се пренесеш няколко века назад. И нито напливът на туристи, нито бизнес амбициите на местни предприемачи са в състояние да променят това. Ковачевица е застинала във времето приказка, която никога не ти омръзва да препрочиташ!
Вярно е, че през последните години приказното село се превърна в популярна атракция, при това не само за туристи. Наши режисьори, общественици и други представители на интелектуалния ни хайлайф закупиха хубави местни селски къщи на по 100-200 години, превръщайки ги в артистично средище за отбрани ценители. Престижно е да имаш къща в Ковачевица в днешно време. И да разказваш как си я възстановил, как си я обзавел със стари черги, изкупени на безценица от местните баби, как в камината си можеш да опечеш цяло агне, какви вечери си прекарал край нея в приятна компания. Въпреки това, Ковачевица не е снобско място, или поне не за онези, които се завръщат тук, очаровани от атмосферата му на недокоснато от времето селце. Хубавото е, че обликът му се е съхранил, въпреки че голяма част от къщите са превърнати в хотели, частни вили, механи, художествени галерии и пр.
Предполага се, че Ковачевица датира от XV век, когато тази част на Балканите е вече под османско иго. Местните настояват, че селото е основано от т.нар. арнаути (християнски преселници от земите на днешна Албания), които се установяват в долната му част, наричана и до днес Арнаутска махала. По-късно тук пристигат и други заселници и селото започва да расте и просперира. Сегашният му вид обаче е от XVIII век. По това време мъжете се славели като талантливи строители. Лятно време ходели на гурбет във Франция, Испания и Италия, а зиме се прибирали у дома, запретвали ръкави и се захващали за работа, напук на снежните виелици и сковаващия студ. В къщите, които изграждали, прилагали някои от последните новости на европейското строителство и архитектура. Най-голямото чудо за онова време била сложната канализационна система. Владимир Жуглев, потомък на един от първите родове, установили се в селото, разказва:
„Тези хора пренасят тук занаята, който са упражнявали в странство. Затова още с построяването на първата къща в селото започва и изграждането на инфраструктурата. Така че всички тоалетни са на етажите, като всяка къща си има три детайла – тоалетна, мивка или т.нар. „водник” и пещ за правене на хляб. И до ден днешен тази 500-годишна инфраструктура работи безотказно!”
Постройките са масивни, високи, с по няколко етажа – нещо необичайно за възрожденската ни архитектура. Накацали са една над друга в стремежа да заемат възможно най-малко място на оскъдния планински терен. От чардаците на някои от тях като на длан се разкриват Родопите. Въздухът е кристален, а нощем звездите са на една ръка разстояние. Иначе възможности да отседнеш тук за уикенда – колкото искаш. Вили под наем, къщи за гости, семейни хотели… Отвън те с нищо не се отличават от останалите къщи. Но това не значи, че ще бъдеш лишен от съвременните удобства.
Всичките екстри, наред с модерните санитарни възли, мобилния интернет и спътниковата телевизия и пр. са налице, само че не се набиват на око, за сметка на обзавеждането, изцяло в старинен стил. Обикновено мебелите са от дърво, както навремето, а собствениците се надпреварват кой с по-автентични тъкани и предмети от бита да аранжира вилата, хотела, или ресторанта си. Между другото, Ковачевица се слави и с традиционните си родопски ястия. Качамак по различни рецепти, боб в гърне, кълцани кебапчета, домашно приготвени суджуци и прочие вкусотии привличат разноезична клиентела в местните механи. Околностите пък изобилстват с природни и исторически забележителности. Да не говорим за красивите пейзажи и планинските пътеки, които отвеждат до недокоснати от човешка ръка местенца.
Снимки : Венета Николова
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..