Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристина Николова за живота с вяра, любов и кино

Снимка: siff.bg

Кристина Николова е родена в България в семейство на кинаджии. Майка й Емилия Стоева преподава в НАТФИЗ, а баща й Георги Николов е оператор на много от филмите на известния български режисьор Иван Ничев. И въпреки семейната предпоставка да тръгне по следите на седмото изкуство, в последния клас на Английската гимназия Кристина решава, че ще замине за Америка, за да учи икономика. Така на 17 години първата стъпка в голямото американско приключение за нея се оказва колеж в Чикаго. Но много бързо разбира, че от нея велик повелител на цифрите няма да стане и сменя специалността си с кино. Признава, че в началото било много трудно – нямала skype, пари за телефон и не се чувала с близките си с дни. Почувствала се като сираче, захвърлено на другия край на света. Подобно усещане на „захвърленост” Кристина изпитва понякога и днес – когато се омъжила, когато родила, когато починала баба й, а нея я все я нямало в България.

След дипломирането си в Чикаго заминала за Лос Анджелис. Отказала да бъде като всички останали и да работи като сервитьорка, докато си намери работа в киноиндустрията. След седмица я наели като оператор в нискобюджетен, „ужасен” по думите й проект. Но все пак нали работела по филм! В следващите години се занимавала с всичко – от снимане, през монтаж и режисиране до продуциране. Постепенно все повече нейни приятели решили да снимат филмите си в България, защото у нас е много по-евтино, а и има възможност да се наемат изключителни професионалисти. Кристина пътувала с тях, за да им помага. Станала и главен оператор на двата документални филма „Смъртта и целият път обратно” и „ModusVivendi” на българският режисьор Зорница София. Въпреки крехката си физика, Кристина не се оплаква от тежката камера. За работата си казва, че това е преди всичко креативно занимание. „Трябва да имаш добър усет за движение, за светлина”, твърди тя. Майка й обаче настоявала тя да продължи да учи в САЩ, като запише магистратура. Кристина я послушала.

„Кандидатствах всъщност на три места за магистратура – в киноучилището „Тиш” към Нюйоркския университет в специалност „Режисура”, в Колумбийския университет – „Продуцентство” и „Операторско майсторство” в American Film Institute. Приеха ме и на трите места и реших, че ще отида там, където ми отпуснат стипендия. Направиха го в Ню Йорк и така се озовах в Голямата ябълка. Господ си знае работата, защото да уча режисура беше най-доброто ми решение. Прекарах пет години в университета, научих много, запознах се със съпруга ми, а резултатът е нашият малък син Кристофър” – разказва Кристина Николова.

Съпругът й Пол Далио също е режисьор и когато тя написва сценария за дебютния си игрален филм „Вяра, любов и уиски”, той го преработва и я подкрепя във всеки един етап от реализирането му. Филмът е много личен за младата българка. Разказва за изборите, които прави една жена в живота си. За вътрешната дилема накъде да тръгнем: към сърцето си или към сигурното, към емоционално или финансово бъдеще. „Повечето хора, които дебютират, се обръщат към свои съкровени преживявания и започват оттам. И аз направих същото – исках да разкажа за това, което ми се е случвало, когато съм се връщала в България всяко лято, с приятелите, с любовите, които съм оставяла. Може би филмът е опит да осмисля факта, че съм емигрант” – обяснява Кристина. Но самият й филм не разказва емигрантска история, а любовна, категорична е тя. Любопитен факт е, че главната героиня във „Вяра, Любов и Уиски” е изиграна от македонската актриса Ана Стояновска, която чисто визуално много прилича на Кристина. „Ана е моята киноверсия – по-висока, по-хубава, страшно готина”. Как е стигнала до нея?

„Милчо Манчевски, страхотният македонски режисьор на „Преди дъжда” ми беше преподавател в Ню Йорк и се познавахме добре. Аз търсех актриса за ролята на Нели и един ден се замислих, че македонците имат особен чар и освободеност, което много ми харесва и го помолих да ми препоръча някоя „по-огнена актриса”. И той ми отговори: „Имам най-огнената”. Отидох в Македония и той ме запозна с Ана, която беше участвала във филма му „Майки”. Вече бях избрала Валери Йорданов за мъжката главна роля и когато ги запознах двамата, толкова добре си паснаха, просто се получи химия между тях, и така взех решението си”.

Актьорът Валери Йорданов не просто е избран за ролята, тя е писана с мисълта, че точно той ще я изиграе. „Той е невероятен актьор, на най-високо холивудско ниво. В него, в поведението му има и мъжественост, и една тишина, и опасност. Но също така има и чувствителност, която не мисля, че хората често забелязват. Той е много интелигентен и тази комбинация ми е интересна”, казва Кристина Николова.

Филмът, който е сниман в България и САЩ, вече има богата фестивална история и награди – получава наградата „Златна роза” за дебют от фестивала във Варна през 2012 година, Голямата награда на Международния кинофестивал в Далас. И още: отличие за дебют на Международния фестивал в САЩ New Filmmakers Forum Emerging Filmmaker Award (The Bobbie), наградата за най-добър европейски филм от XXIX Международен филмов фестивал на любовта в Монс, Белгия. А на Международния филмов фестивал в Баджа, Мексико, през 2013 година „Вяра, любов и уиски” беше отличен със Специален диплом.

Днес Кристина работи по следващия си сценарий за пълнометражен филм и продължава да гради живот със заглавие „Кино, любов и дете”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15
Художник: Андрей Янев. 

Снимка: Художествена галерия „Христо Цокев“

“Мостове” свързват 84 съвременни художници в Националното живописно триенале в Габрово

Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..

публикувано на 08.11.24 в 06:10

В София представят книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу

Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..

публикувано на 06.11.24 в 07:05