Институтът за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ представи годишния си анализ на изтеклата политическа 2013 г. Какви са изводите, тенденциите, посланията на изтеклата година? За Радио България темата коментира политологът Димитър Ганев:

 „Ако трябва да я обрисуваме с една дума 2013 г., това несъмнено е „протест“ или по-скоро „гражданин“. Причината е, че протестът на гражданското общество в България бе фокусът на нашия политически живот. Годината започна с референдум /за развитието на ядрената енергетика/ – първи от много десетилетия насам. Това е нов етап от възпитанието ни в демократична гражданска култура. Но е инструмент, който би трябвало да бъде използван по-често. Продължи със социални протести през февруари. През юни и юли имаше вълна на друг тип /за оставка на правителството/, които през септември и октомври преминаха в нова фаза. През 2012 г. бяхме свидетели на друг тип протести: срещу ГМО, шистовия газ, АКТА, екопротестите на Орлов мост в София. Тогава ние започнахме да говорим за зараждащо се гражданско общество в България. Мисля, че 2013-а бе годината, в която именно гражданинът беше водещият. Ние, гражданите, задавахме дневния ред на политическия елит, а не обратното. Ако си спомняте, през 2009-2010 г. в Гърция имаше плакат, който гласеше: „Тихо, да не събудим българите!“ Не знам дали те ни събудиха, но със сигурност вече сме будни. Това ни дава право да говорим, че 2013 г. бе една изключително успешна година за България. Ние научихме властта, че нашето мнение има значение. Оттук нататък всяко правителство, всяка власт ще се съобразява с това.“

Какво да очакваме през Новата година?

„Надявам се тя да бъде по-спокойна в политическо отношение, тъй като 2013 г. бе една от най-динамичните години. Сменихме 3 правителства - много различни, между другото. Няма съмнение, че ключово събитие през 2014 г. ще бъдат Европейските избори. И то не с оглед кой колко депутати ще вкара в Европарламента, кой точно ще е представлява България там. Въпреки че това има сериозно значение. За мен няма никакво съмнение, че изборите за Европарламент са от основно национално значение. Цената на изборите и за управляващите, и за опозицията е изключително висока. От една страна управляващите ще искат да прелегитимират властта си, да отслабят натиска върху правителството. И защо пък да не се замислят за предсрочни парламентарни избори наесен, което да им даде една много по-комфортна парламентарна конфигурация от сегашната. И така да докажат тезата си, че те са легитимни да управляват. От друга страна,  за опозицията, в случая ГЕРБ, е изключително важен този избор и евентуалната победа над БСП. За да може Бойко Борисов да каже пак „Бих БСП“, да остане с образа на силния, на победителя, който никога не губи избори. Това ще бъде силно послание и към партията му като цяло. Ще тушира дезинтеграционните процеси, които са тръгнали в нея. Иначе, в случай,  че БСП удържи победа над ГЕРБ, тези процеси ще се задълбочат. Затова цената на тези избори за ГЕРБ е изключително висока. Изборите са много важни и с оглед на новите играчи – Реформаторския блок и партията на Николай Бареков. Това ще е оценка дали Реформаторският блок в крайна сметка е успешен проект. Дали трябва да продължи интеграцията между отделните политически субекти вътре в него. И откриват ли се перспективи за попадане в българския парламент. За партията на г-н Бареков е също не по-малко важно това. Защото това ще го представи като един от играчите, с които всеки един оттук нататък трябва да се съобразява. Защото, ако той успее да мине сравнително високата бариера от над 5 % на Евроизборите, ще се установи като единствен нов играч на политическия терен.“

Т. е. очаквате 2014-а да е разделена до и след Евроизборите. Ще стане ли по-стабилна политически в сравнение с 2013-а?

През май месец с изборите за Европарламент ще се реши каква ще е втората половина от годината – стабилна, нестабилна политически. Защото, ако управляващите успеят да удържат сериозна победа над опозицията, т.е. БСП и ДПС да вкарат 9 евродепутата, или сборът от техните евродепутати да е повече от този на ГЕРБ, Реформаторския блок, партията на Бареков, това би прелегитимирало тяхната власт, би отслабило натиска. И ще даде основания на Станишев и Местан да кажат, че е нормално да управляват. Това ще тушира със сигурност тези граждански настроения срещу тях, които съществуват в момента. И ще им даде глътка въздух поне за няколко месеца. Това донякъде би трябвало да успокои обстановката. Но ако стане обратното, а то не е малко вероятно, защото ние навлизаме сега в най-тежките 2 месеца за властта– януари и февруари, тази моментна социологическа картина може в края на март да бъде много различна. Така че говорим само за хипотези.“