Професия антиквар: Владимир Георгиев

На пръв поглед антикварят е просто търговец на стари предмети: книги, картини, различни изделия на изкуството. Пристъпиш ли прага му обаче, още от вратата те омайва с думите си страстният пазител на приказно минало – художник и колекционер по душа. Случаят ме срещна с подобен магьосник в полите на Витоша, в пъстро магазинче на голям столичен хотел. Владимир Георгиев е кореняк софиянец. Зодия Дева, тоест, педант до съвършенство. Медик по образование, но „лечител” на вещи. Влюбен в антиките от дете. И дете на цели 58 години, което превръща забравените по тавани и мазета бабини вехтории в декор на чудна приказка. Приказка за България от втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ век.

„Антиките дават много, те носят част от духа на времето”, посрещна ме със звън на старинни часовници той.

„Когато някакъв предмет е бил собственост на известна личност, той носи част от духа на този човек, разказа Владимир Георгиев. – Но внася в интериора и уют, който липсва на съвременните предмети. Антиките са най-различни. Най-много се продават интериорните, които служат за украса на дома. Но в България те са много малко, затова повечето от тях купуваме в чужбина. Това са порцеланови фигури на животни и птици, сервизи за чай и кафе, стъклени вази, кани с метален обков, сребърни кани и сервизи за чай и кафе, каменни пластики. Също интериорни предмети от калай на прочутата немска фирма VMF. Много от тях са запазени в България, защото най-много сме търгували с Германия. Дори се срещат по-често у нас, отколкото в самата Германия.”

Страстта на антикваря е заложена още в детството, убеден е Георгиев. „От малък посещавах почти всички изложби. Водеха ме на театър, на опера. Именно досегът с изкуството ме е насочила към тази професия”, признава антикварят. „Първата ми колекция бе от кибритени кутийки, тогава бях ученик в началното училище. Събирах и пощенски марки, бях абониран и купувах до 20-годишната си възраст всички български марки, макар че тази колекция сега няма никаква стойност. Но има неща, с които той никога не бих се разделил, например с българските саби и кортици”, категоричен е той.

„Притежавам сабята на един от адютантите на цар Фердинанд (1887-1918) – генерал Алекси Стоянов. Той е бил много висок и строен, затова сабята му е най-дългият размер. Купих я преди много години от дъщеря му Надя Стоянова, придворна дама заедно със сестра си. При бомбардировките над София в годините на Втората световна война сестра й загива, а брат й изчезва след 9 септември 1944 г., (тогава в България се установява просъветско управление). При Надя ме заведе нейна близка, бивша секретарка на цар Борис ІІІ. Надя имаше много снимков материал, дори униформата на генерала беше запазена.”

В България няма достатъчно антикварни предмети за много антиквари. Клиентите също са много малко, особено сега в кризата. Още повече, че част от по-богатите българи отдавна не живеят у нас и ако имат нужда от антики, ги купуват на Запад, обясни Владимир Георгиев. По думите му, бизнесмените правят известни инвестиции в антики. Но са малко тези с отношение към изкуството. А интелектуалците нямат техните финансови възможности, за да си купуват скъпи старинни предмети. И добави:

„В света има голям интерес към най-скъпите антикварни предмети, защото цената им непрекъснато расте. И тук най-лесно се продават скъпите неща. Ако богатите са убедени, че предметът е много ценен и рядък, го купуват. Просто правят добра инвестиция. Но у нас антиквариатът е замиращ занаят. Младите хора не проявяват почти никакъв интерес, макар че и в чужбина, там, където ходя, повечето хора на аукционите са пенсионери. Но там бизнесът е много печеливш. Има и нещо друго. Спрямо цените на съвременните предмети, антикварните са ниски. Модна фирмена дрешка, в която са инвестирани 5 евро, може да струва 200-400 евро. Докато част от антиките дори навремето са стрували повече, отколкото сега. Примерно, бижутата с диаманти. Старата шлифовка е несъвършена. А сега всички брилянти се шлифоват с машини и шлифовката е изчислена до микрони.”

Професията ще оцелее, докато има любители на неповторим интериор, които държат да се обзаведат в стил арт деко, сецесион, ампир, рококо, убеден е антикварят. „Веднъж в чужбина купих малък акварел от неизвестен немски художник. Написано бе, че това е „Св. Фердинанд”. На акварела лицето бе на българския цар Фердинанд, нарисуван с нимб като светия и с доспехи на рицар.” Всъщност, любопитните истории за антиквари са толкова много, че някои от тях се носят като градски легенди, посочи той.

„Например, мой колега купува преди 30 години скъпа монета от 2 лева от 1916 г. Решава да я продаде и я занася на нумизмат. Разбират се за цената и му я продава. Друг нумизмат разбира за сделката и му казва: „Продал си я евтино, ще ти дам повече пари за нея, ако можеш да си я вземеш обратно.” Колегата се върнал при първия нумизмат, казал му, че монетата е фалшива, неудобно му е и затова си я иска обратно. Оня му дава една монета и си взима парите. Когато колегата отива при другия колекционер, нагряват монетата и шестицата от надписа на годината пада. Първият нумизмат-купувач е направил измамата, като е върнал фалшива монета. Алчността, лакомията винаги води дотам.”

Антикварството е тясно свързано с изкуството, смята Георгиев. „В големите фабрики за порцелан са работили много добри скулптори. Най-добрите дизайнери са правели прототипи на сервизите от сребро. Занаятчийството е по-ранен етап. В магазина ми, например, има порцеланова фигура на жена от прочут немски скулптор, чието лице и тяло се среща в най-различни пози от порцелан.” Но старинното изкуство има нужда и от реставрация. Дълъг и сложен процес, включващ леяри, златари, химици, реставратори на хартия, на картини, икони, порцелан, дърво и др. „В България трудно се намират реставратори на предмети от ХV до ХVІІІ век. Но антиките не трябва да изглеждат вехти, износени”, категоричен е той:

„Това, което се тълкува и предлага като „целувката на времето”, за мен е неприемливо. Антикварните предмети трябва да изглеждат така, както когато са били направени. Френският президент не седи на стол, чиято позлата е изтрита, нито интериорът в приемните на руския президент Владимир Путин е вехт. Целият блясък на златото, всичко е реставрирано.”

Владимир Георгиев е убеден, че старинното е по-ценно от съвременното. Направеното днес е за еднократна употреба. Човек си купува телефон и след две години го изхвърля. Или кола, която сменя след пет години, защото вече не е представителна. Но ако си купи антикварна кола от 20-те години на ХХ век например, където и да иде с нея, ще направи много по-силно впечатление, отколкото с Мерцедес S класа, категоричен е антикварят.

Споделете

Професия антиквар: Владимир Георгиев

Още от категорията

Бъдещето на пазара на недвижими имоти в столицата обсъждат експерти

Ще преобладава слънчево време, по поречията с мъгли

След серия от нападения търговските центрове обещаха да засилят охраната

Граждани се събраха на мирен протест в подкрепа на фермери във Велинград

В Перник откриват стенопис по случай 20-годишнината от приемането на България в НАТО

Празнична магия с песни, танци и срещи с Дядо Коледа – откриват коледно градче в Плевен

Българско Национално Радио