Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Вълкът и седемте козлета” – концерт на СО на БНР в памет на Александър Владигеров

Снимка: архив

През 2013 г. се навършиха осемдесет години от рождението на Александър Владигеров. Автор на камерни, симфонични и вокални творби, той остави и три мюзикъла – сякаш за да ни напомнят и до днес забележителното му чувство за хумор и любовта към децата. Нека припомним, че той самият има трима сина и дъщеря, до един избрали пътя на музикалното изкуство. Като диригент Александър Владигеров е работил с всички български симфонични оркестри. Най-дълго остава свързан със СО на БНР. Повече от 20 години е начело на състава, подготвя концертни програми, прави стотици записи. В навечерието на Коледа радиосимфониците и техният главен диригент Емил Табаков посветиха на своя известен колега програма, изградена в две части. В първата гостуваха синовете му Александър и Константин Владигерови, заедно със Стоян Янкулов – Стунджи. А във втората прозвуча концертно изпълнение на „Вълкът и седемте козлета”, по текст на Димитър Димитров.

Създаден през 1973 г., мюзикълът е поставян в около 15 театъра в страната ни. Представян е многократно в Русия, Гърция, Германия, бивша Югославия. Музиката, изпъстрена с музикални шеги и богата палитра от цитати (от класиката до българската естрада), никак не е лесна за изпълнение. В концерта на СО на БНР солисти бяха Антоанета Добрева-Нети, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Стоян Алексиев, Лидия Кулекова и Константин Икономов. Популярните актьори „се превърнаха" в героите на Братя Грим, увлечени от остроумния музикален „преразказ” на Владигеров.

„Това е невероятно хубава идея на маестро Табаков и г-жа Екатерина Дочева от БНР – да се направи концерт, посветен на баща ни, с който да зарадваме публиката и най-много съвременните деца. Те наистина харесаха мюзикъла” – каза Александър Владигеров-син.

В звуковия файл е цялото интервю с него и брат му Константин. Разговарях с тях минути след концерта в зала „България”. Развълнувани от събитието, от продължителните аплодисменти и спомените, те разказаха за изненадите, които и досега им поднася творчеството на техния баща, за страстта му към Гершуин и към джаза, определила професионалния им път.

„Когато ти си отиде от нас, ние още не разбирахме, че сме благословени от теб за цял живот с музика. Да бъдеш музикант – това е път, това е дар. Днес го знаем и сме тръгнали натам, накъдето ти летя" – думи, които ще чуете в края на разговора.

По публикацията работи: Албена Безовска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Работяга"

След поредица от баладични песни, Папи Ханс представя "Работяга" – един изненадващ трак в албума му "Цветовете на тъгата". Звученето и ритъмът са осемдесетарски, а във видеото към "Работяга" виждаме и впечатляващите танцови умения, които артистът..

публикувано на 20.02.25 в 10:15

"Кажи ми, горо"

Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..

публикувано на 19.02.25 в 10:15
Портрет на Васил Левски, худ. Дионисий Дончев

"Не пей, славею, имам време, не бързам…"

"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..

публикувано на 19.02.25 в 08:15