Разположена на важен европейски кръстопът, България е сред държавите с най-богато археологическо наследство на Стария континент. Много цивилизации са оставили следи от своята култура в днешните български земи. С това страната ни е интересна и за чуждите археолози – доказателство са многобройните съвместни изследвания – както в разкопките, така и в научното обработване на резултатите от тях.
Един от най-мащабните проекти е свързан с Дунавския лимес – някогашната граница на Римската империя, и по-точно – с долното течение на голямата европейска река. В него си партнират учени от България, Австрия, Италия, Румъния, Сърбия, Хърватия.
© Снимка: архив
„Направихме много важна крачка с този проект – предложихме добре запазените крепости и военни съоръжения от Римската империя по нашия участък от Дунав да бъдат обявени за световно културно-историческо наследство” – разказва в интервю за Радио България доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ).
Сред най-интересните забележителности по дунавското поречие е Римският легионерски лагер и ранновизантийски град Нове при Свищов. Той се проучва от 1960 година от наши и полски последователи на Индиана Джоунс. „Искам да подчертая, че Нове е един от най-добре проучените военни лагери въобще по границите на Римската империя, простираща се на три континента, именно благодарение на нашето дългогодишно сътрудничество” – отбелязва доц. Вагалински. И нещо любопитно: община Свищов е решила да направи по-интересно за туризъм това място с представянето на спектакли сред античния декор.
Голямото антично тържище Пистирос пък, намиращо се в горното течение на Марица, се разкопава от края на 80-те години. При него НАИМ си партнира с Карловия университет в Прага и Университета в Ливърпул.
© Снимка: архив
А древната перла на нашето Черноморие – Аполония, привлича интереса на френските археолози:
„Аполония е най-старият град на българска територия. Основан е в края на VІІ век преди Христа – посочва Людмил Вагалински. – В проучванията там се инвестират доста средства напоследък. Резултатите са много интересни. Не говорим само за античния период, а и за Средновековието. Изследват се градът, неговият некропол, малките околни селища, тяхната организация и стопанство. Става дума за интердисциплинарни изследвания със системата „Лидар” – заснемания с лазер, с инфрачервени лъчи от въздуха, за да имаме по-убедителни резултати.”
Новите методи се използват и в т. нар. Археологическа карта на България – дигитална програма с информация за всички археологически обекти у нас, която непрекъснато се актуализира. „Това до голяма степен е и бъдещето на нашата наука, и нашето настояще – издирвания, направени с най-съвременни средства, които ситуират максимално точно и подробно всеки обект, без той задължително да бъде разкопаван, стига това да не е свързано с пари за неговото запазване” – пояснява археологът. Такава информация е много важна – например във връзка с мащабни международни проекти като газопровода „Набуко”, за който НАИМ е направил проучвания. Същото се очаква и за трасето на „Южен поток”. Свързани с Археологическата карта на България са и две международни инициативи, в които с помощта на новите технологии се издирват и локализират археологически обекти. В първата от тях партньори на НАИМ са Университетът в Ню Саут Уелс в Сидни и още 40 организации от Австралия, САЩ и Англия. Тя приключи с успех през декември. Втората също е свързана със създаването на археологическа база данни, която ще бъде вкарана в глобална и достъпна международна мрежа. В мрежата членуват организации от 24 европейски страни.
И от авангардните методи нека се прехвърлим в праисторията – към палеолита, в началото на човешката цивилизация, към древните пътища, по които се е заселвал Старият континент. Учени от НАИМ и Санкт Петербург проследяват този процес в Приазовието и Балканите. И по-точно: производството в каменната ера, културните връзки между отделните общности. В праисторията ни въвежда и друго начинание – между нашите археолози и Университета в Тюбинген, Германия. По него учените ще работят 12 години. Става дума за древната металургия по Южното ни Черноморие. Финансирането е изцяло от немска страна. С изцяло американско финансиране археолозите от БАН обучават американски студенти на античния град Хераклея Синтика край село Рупите в Югозападна България. Това са само част от международните проекти, в които родната археологическа гилдия участва.
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..