Така, както 2013-а завършва с числото три, така и в българската икономика през годината всичко вървеше „по три”. Имахме три правителства, три държавни бюджета, ще строим три големи енергийни проекта. Исото пък се поддържаше от три протестни вълни – срещу енергийните монополи, срещу олигархията, за нов морал в политиката. Кризата у нас също върви „по три” – към финансовата и икономическата, тази година прибавихме и политическа.

Годината започна с „енергията” на хората, заляла улици и площади с протести срещу монополите в енергетиката, с „Не!” на строителството на АЕЦ „Белене”. Завърши обаче с правителствено „Да!” на втора атомна. Междувременно стартирахме „Южен поток” и одобрихме строителството на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Видяхме три правителствени програми, с три визии за българската икономика, с три бюджета – кой от кой по-оптимистичен. Оптимизмът обаче направи лоша шега на управляващите. Standard & Poor's предупреди, че може да свали рейтинга на България заради политическия риск, а за да изпълни амбициозните си планове, правителството прибягна до държавен заем. Така „оптимизмът” получи финансово изражение.

Оптимизмът „по високите етажи на властта” се разминава драстично с песимизма „на партера”. Нещо като падащите в пропаст алпинисти, където оптимистът викал: летя! Докато песимистът: падам! Показват го социологическите проучвания, показа го и нашата блиц-анкета по улиците на София. През годината ви запознахме с позициите на управляващи, икономически анализатори, работодатели. Днес ще дадем думата на vox pópuli – гласът на народа. Ще започнем с анекдот. Министърът на икономиката отива при доктора: „Страшно много ме безпокои състоянието на българската икономика”, казал министърът. „Няма българска икономика, това е мит! Сигурно сте препили снощи!”, отговорил докторът. „Да виждате да работят заводи? България няма икономика, има дребни предприятия с по петима работници”, емоционално реагира на нашата анкета 42-годишната Марияна Стоянова, търговец, майка на двама студенти. „Младите бягат, старите изнемогват. Как се живее с пенсия от 190 лв., а лекарствата ти струват 240”, продължава Марияна, като посочва, че все пак се строят пътища. Оценка „три” по шестобалната система за българската икономика дадоха Марин Вълев и Николай Григоров, на 36 години. „Не сме фалирали съвсем, но положението не е стабилно, по-скоро вървим надолу”, казва единият, а другият добавя: „Ситуацията се влошава, може да стане и много по-зле.”

„Безработицата е голяма, икономическият растеж отсъства. За страна като нашата това е пагубно. Ето, въведоха данък на ВЕИ. Никаква прозрачност, никаква перспектива. Днес ти налагат един данък, утре ти го отменят, без значение в кой отрасъл. Да, енергетиката е необходима за индустрията. Но ако няма да развиваме индустрия, за какво ни е енергетика?”

„Пълна катастрофа – бе обобщението на Васил Гечев, определил себе си като песимист, – защото е в реалната икономика.”

„Много отдавна икономика в България няма”, казва човекът от бизнеса. Но българският износ расте, значи все пак произвеждаме, питаме отново: „Какъв ни е търговският баланс? Отрицателен! С всички държави – и с ЕС, и с Русия? Защо внасяме дори домати и картофи…”

„Икономиката е майка на мизерията”, перифразира крилатата фраза 54-годишният Спас Николов, нарекъл себе си поет. Според него минусите на българската икономика са в липсата на производство, а секторът, който България трябва да развива както преди, е земеделието. „Защо трябва да внасяме чушки и домати от Македония”, пита иронично събеседникът ни. Красимир Георгиев явно е добре запознат с механизмите на икономиката, но и той е песимистично настроен. Защо?

„Това, което се случва в момента в парламента, гласуваните бюджети, ще доведат до по-дълбока криза, тъй като парите, които се вземат като заеми, все някога трябва да се връщат”, казва 45-годишният ни събеседник. Питаме го за амбицията на правителството да развива иновациите, високите технологии. „Това е шанс за България да станем по-конкурентоспособни, защото все още сме най-бедните в Европа. Стига наистина да се направи реално, да не е само на думи, като лозунг.”

Две мишки паднали в кофа със сметана. Едната се предала и се удавила. Другата усърдно махала с крака, разбила сметаната на масло и успяла да се измъкне. Сега всички сме в кофата със сметана. Всички сме в кризата. Кой път ще изберем? На оптимиста, който счита, че кризата вече е започнала, или на песимиста, който смята, че кризата още е далеч…

Колаж Яна Стаменова