Северозападни маршрути – Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча”

В живописната долина на река Дългоделска Огоста, сгушена в диплите на Западна Стара планина, извисява достолепна снага Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча”, обявен за национален паметник на културата. Зад каменните му зидове се е приютила третата по големина у нас манастирска църква, носеща името „Успение Богородично”, жилищни сгради с монашеските килии, красиви чардаци и стара белокаменна чешма. Манастирът е действащ и обитаван от монашеско братство. Ако сте изкушени да надникнете в духовната обител, дотам ще ви отведе живописният път между северозападните градове Монтана и Чипровци. На място ще ви посрещне сладкодумният йеромонах Христодул, чийто разказ ще възкреси пред очите ви миналото на светата обител.

На мястото на днешния е имало друг, средновековен манастир. До нас не са достигнали писмени сведения кога точно е бил построен. Причината е, че през 1688 г. по време на Чипровското въстание той е бил опожарен и разрушен до основи от турците. Заедно със сградите е унищожена и всичката книжнина, включително и летописната книга. „Цели 150 години тук е царяла пустош”, казва с болка йеромонах Христодул и продължава да разплита историята:

„През 1850 г. първият игумен на манастира, архимандрит Дионисий, с гражданско име Димитър Тончов от град Берковица, получава огромно наследство от своите родители. Приема монашеството и всички пари от наследството влага в изграждането на църква и на някогашните монашески килии. Те не са издържали изпитанието на времето и южното крило е подновено през 80-те години на миналия век, а в момента предстои построяването на западното и северното крило. По онова време игуменът наел майстор-строител, завел го в Рилския манастир и му поставил за задача да построи църква със същата архитектура. Тъй като нямали хартия, майсторът не могъл да направи скица. Опитал се визуално да запомни архитектурата на църквата. Когато се върнали обратно и започнали изкопните работи, игуменът установил несъответствие и спрял строителството. Изпратил майстора да отиде втори път до Рилския манастир. По онова време се е пътувало пеша или с волски каруци. Оттук до Рилския манастир разстоянието е около 300 км. Сами направете сметка колко дни е трябвало да върви пеша този човек. Но игуменът бил непреклонен. При второто посещение майсторът се досетил да изплете макет на църквата, така както се плете кошница от лескови клонки. В направата на макета използвал и восък, за да предаде някои от орнаментите на архитектурата, които не може да се пресъздадат с лесковите клонки. Строителни инженери, които са извършили замервания, доказват, че нашата църква е точно копие на тази в Рилския манастир. Днешните фотографии също доказват очевидната прилика”.

Църквата носи името „Успение Богородично”. По своя план тя е кръстокуполна. „Погледнат отгоре, покривът представлява голям кръст”, обяснява йеромонах Христодул. Всички икони в нея са дело на зографите Станислав и Николай Доспевски, принадлежали към прочутата Самоковска школа. Населението на цели села от околността на манастира, както и отделни хора, са дарявали средства, за да бъдат изрисувани иконите. А обикновените хора, които не притежавали пари, вървели пеша през планината, носейки яйца на майсторите-зографи, за да вложат жълтъците в боята. „Технологията с яйчения жълтък е помогнала на иконите да се съхранят вече 150 години”, обяснява йеромонах Христодул. Изключително ценен е и иконостасът на църквата. Майстор на дърворезбата е Стойчо Фандъков, който също е представител на Самоковската школа.

Иконите са дело на зографи от прочутата Самоковска школа

„По онова време майсторът е имал чираци, калфи, които са работили за него. Денонощно са се трудили с длетата, за да може да се получи тази драперия от орнаменти – разказва духовникът. – Иконостасът е изработен от орех, който не е загубил своя естествен цвят. Не са полагани лакове, бои, смоли, не е извършвана консервация и реставрация. Орехът съдържа йод, който не позволява на дървоядите да ядат дървото. Изглежда майсторът е познавал някаква технология, която е използвал, защото за тези 150 години дървото би се превърнало на прах. Сами можете да видите какъв свеж вид има иконостасът, сякаш съвсем наскоро е поставен. Всички негови орнаменти са заснети в специален каталог и са обект на подражание от млади резбари, които се учат на резбарско изкуство”.

Любимо място за снимка на туристите е огромната секвоя, извисяваща снага пред входа на църквата. Посадена е от монасите през 1937 г. в чест на раждането на Симеон Сакскобургготски, наследник на цар Борис ІІІ. Недалеч от Лопушанския манастир се намира прочутия у нас килимарски център в град Чипровци. В района има също чудесни възможности за риболов.

Материалът е подготвен със съдействието на БААТ по проект „Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на транс-граничния регион Румъния-България”.

Споделете

Северозападни маршрути – Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча”

Още от категорията

Есента присяда и на Самоводската чаршия във Велико Търново

Мистичната българска пустиня - Побитите камъни са обвеяни в загадки

Пътувай бавно, почивай активно или как селският туризъм у нас навлезе в нова фаза

Българско Национално Радио