България е в дълбока политическа криза. Това е общото и категорично заключение на експертите от всички нюанси на политическия спектър за изтичащата политическа 2013 г. При това прогнозите са патовата ситуация да продължи и догодина. Или поне до изборите за Европейски парламент през май 2014 г. И не без основание.

2013-а от самото начало бе година на граждански протести срещу властта. Но и на явлението „контрапротести” в нейна подкрепа. Година на битка на гражданското общество срещу монополите и олигархията. Но и на олигархическото „задкулисие” за запазване на статуквото – политическо, икономическо и социално. Но най-вече година на нестабилността и много ниското обществено доверие към всички институции. Заради корупцията, мизерията, липсата на морал. И не на последно място,  заради вълната от имигранти и бежанци, свързана с конфликта в Сирия.

Политолозите са единни и в становището, че трябва да се търси консенсус в обществото за изход от политическата криза. Иначе ще настъпи пълен хаос и дори може да последва режим на „твърдата ръка“.

Ето как оценява ситуацията у нас проф. Петър-Емил Митев, политолог и социолог:

© Снимка: БГНЕС

„2013 г. беше изключително политизирана и драматична година за България. Година на политически обрати. Година с необичайни и силни протести, за първи път придружени и от „контрапротести”. Година на остри сблъсъци. Но и година, която може да бъде крачка напред в българския политически опит. Стига да можем достатъчно добре да го осмислим и да извлечем поуките от него. Имам предвид това, че през цялото време на прехода личи, за съжаление, и сега не по-малко, отколкото в неговото начало,  дефицитът на  демократична политическа култура. Ако този опит от драматичните събития през 2013 г.  бъде осмислен и стане част от нашата политическа култура, това ще бъде предпоставка за крачка напред в демократичното ни политическо развитие.”

Какъв е изходът от кризата в перспектива?

„Когато става дума за перспектива, никога не трябва да забравяме, че развитието е многовариантен процес. Далеч не винаги се случват най-добрите неща, т.е. не се осъществяват задължително, предопределено в оптималния вариант. Оптималният вариант според мен е институционен изход от политическата криза. Несъмнено е за мен, че трябва да се стигне до предсрочни избори. Но нека най-напред да видим какъв ще бъде резултатът от Европейските избори. Те вече са планирани. И даже през януари догодина вече ще влезем в първата фаза на предизборна кампания. Вече имаме и кандидатури за ЕП. От тази политическа криза има два основни изхода, уточнява политологът.  Единият е революционен, нека да използваме най-благоприятното понятие. Защото някой може да го нарече „бунтовен”, „метежен” и пр. За мен по-приемливото, по-широкото понятие е революционен изход. При него със сила, макар и без оръжие, се налага оставката на правителството.  Другият изход е институционният. Т.е. очаква се развитие на институционно ниво, което ще премине през редовни избори. И може да се стигне до предсрочни, както беше заявено от представители на управляващите партии. Защото от резултатите на Европейските избори ще се види дали те имат подкрепа. И ако нямат такава, ще насрочат парламентарни избори за есента, примерно. Според мен този изход е по-спокойният. Той дава повече възможности да се съсредоточи обществото в решаването на неотложни въпроси. А че има такива, е съвършено ясно. Нима проблемът с бежанците не е неотложен! Редица социални въпроси също не търпят отлагане. Няма смисъл да се изброяват. Ясно е, че става дума за реални неща. В крайна сметка властта, управлението се осмисля чрез решаване на реалните обществени въпроси. Противоборството и незабавното навлизане в обстановка на предсрочни избори, която рязко скъсява хоризонта на управлението, не би било най-доброто решение.”