За всеки християнин Рождество Христово е дивният празник, който изпълва душите с надежда за по-добър живот. Не случайно най-свидните ни спомени са свързани с вечерта срещу Рождество – Бъдни вечер, когато цялото семейство се е събрало около богата постна трапеза, в трепетно очакване на Святото събитие. Тогава, изпълнени с Божията любов, молитвено си отправяме най-светли пожелания за здраве, сполука и сбъдване на най-съкровените мечти. Защото именно с раждането на Младенеца светлината огрява мрака и невъзможното става възможно.

„Безспорно това е изказът на Божията любов – казва отец Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм „Света София” и протосингел на Софийска епархия. – Както се казва в Евангелието: Бог толкова много обикна този свят, че отдаде своя единороден син. И ето, идва това велико чудо на благочестието, когато словото става плът, когато Бог в жертвената си любов за нас, хората, прие човешкото естество, за да бъде сред нас и да ни покаже истината, пътя и живота. Рождеството носи в себе си мистика, свързана с голямата тайна на непорочното зачатие и раждането на Младенеца. С този празник е свързано усещането за нещо много радостно, защото се ражда Спасителят – продължава отец Ангелов. – Той се роди и оттук нататък ще израсне, приемайки човешка плът, за да стане Учителя – Онзи, който ще ни напътства и ще ни остави своето Евангелие. След това ще изпрати Утешителя – Духа, за да не бъдем сиротни тук на земята и да имаме отново радостта от вярата си. Безспорно това са големите празници – раждането на нашия Господ Иисус Христос и венецът – Възкресението. Защото, ако Христос не беше възкръснал, както казва апостол Павел, то празна е нашата вяра. Всичко се крепи на Възкресението. С Рождеството Христос прие човешката плът, за да ни покаже с Възкресението си, че смъртта е безсилна и че оттук нататък, ако вървим по този път, който ни е начертан от Него, ние ще имаме живот в изобилие.”

Подготовката за този празник е скромна, а за да се настрои духовно човек, помага и самият пост преди Рождество. Целта е хората да станат по-смирени и да отворят сърцата си за милосърдието, да станат по-добри. В тези прекрасни дни, които обгръщат светлото събитие, душата ни трябва да се отърси от материалното, от всичко дребно, за да се обърне към духовния смисъл на съществуването си. Затова и самото навечерие – Бъдни вечер – тази чудна нощ се отбелязва тихо и скромно на постна трапеза, за да усетим вълшебството на истинския празник за душата.

„Би било редно да е така, но не знам доколко успяваме. Църквата определя постните периоди така, че винаги преди всеки голям празник именно те да бъдат преход към него. Това е изпитание, което трябва да преминем, за да се отърсим от съвремието си, да оставим злободневното, което постоянно е около нас и по някакъв начин, чрез молитва да бъдем съпричастни с Бога, с всички онези събития, които са се случили преди повече от две хилядолетия. Това мисля, че е най-важното за един християнин. Той през цялото време трябва да е свидетел и да свидетества за истинността на Евангелието. Това изисква от нас и този пост и усета за празника. Това изисква от нас и този пост заедно с усета за светлия ден. Рождество Христово е мистичният празник, в който едно момиче, в своята чистота, става онзи мост, който ще съедини падналото човечество с всемилостивия Бог. Именно в това е голямата мистика – Великата тайна, която остава винаги скрита за нас.”

Тържествените акорди, които звучат на Рождественските богослужения, настройват именно за тази радост – раждането на Младенеца. Доброто и истинската любов са сред нас. Това е Рождеството – светло и необикновено събитие за човечеството:

„Има моменти в историята ни, в които Бог много решително се намества – продължава отец Ангел Ангелов. И ето, Той се появява тук, за да разшири времето и да стане чудото. Оттук нататък да имаме възможност за онова, за което сме създадени и в грехопадението сме го изгубили, а именно – да бъдем небесни граждани. Рождеството постла пътеката, по която да стъпим и оттук нататък да вървим към истинското Спасение. Бог изтри всяка една сълза, затова трябваше да дойде тук и да бъде сред нас, трябваше да го видим с очите си и по този начин в свидетелството за Него постоянно да повтаряме тази истина на другите. Сещам се за една проповед на Свети Амвросий Медиолански, точно за този празник. Той казва, че Христос трябва да се роди във всяко едно човешко сърце. Може би това е най-важното да осъзнаем сега, ставайки свидетели на събитието – да родим в нашето сърце Христос, да почувстваме неговата любов и да я предадем на ближния. Защото това бяха заповедите, които ни остави нашият Господ – да обичаме един другиго както той ни възлюби и да обичаме Бога. И нека на Рождеството, празника на нашата надежда, да си пожелаем Христовата любов да бъде постоянно с нас във всекидневието ни. И тогава вярвайте, че този свят ще бъде много по-добър.”