Най-голямата и най-продължителна във времето проява на туристическото движение в България е ежегодният поход, наречен „По стъпките на Ботевата чета”. Маршрутът събира огромно множество от хора, които всяка година преминават по стъпките на българските четници, предвождани преди 137 години от големия български поет и бунтовник Христо Ботев. Историческият маршрут е дълъг 120 км и свързва дунавския бряг край град Козлодуй с връх Околчица във Врачанския Балкан. Преходът включва някои от 100-те национални туристически обекта на България и е популярен както сред българските, така и сред чуждите туристи.
През 1876 г. в България избухва Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите през петвековното османско владичество. Ботев – един от най-ярките ни и обичани национални герои, организира в Румъния чета от български бунтовници, които се качват на австрийския параход „Радецки”. На 17 май четниците заставят капитана на кораба Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг край Козлодуй. Оттам те се отправят към Стара планина, като минават през няколко населени места. Въпреки предварителните очаквания обаче, малцина се присъединяват към четниците, които водят отчаяни боеве с преследващите ги многобройни османски потери. Последната тежка битка е на 1 юни 1876 г. в района на старопланинския връх Околчица. Предполага се, че именно там е лобното място на Ботев. Трагичната му саможертва в името на свободата вдъхновява поколения българи, а думите му „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” придобиват пророчески отзвук за собствената му съдба.
Идеята за изготвяне на маршрут по бойния път на Ботевата чета е още от 1946-а, когато трима туристи-ветерани тръгват от Козлодуйския бряг и, преодолявайки много трудности, проучват и отбелязват пътя й върху карта. Това е и годината, която се смята за начало на Националния туристически поход „Козлодуй-Околчица”. От следващата 1947-а походът се превръща в традиционен, като от година на година се увеличава броят на участниците в него. Всяка пролет, между 27 май и 2 юни, стотици ентусиасти предприемат няколкодневния преход в знак на почит към подвига на Ботев и неговите съратници. Част от маршрута или дори целият отрязък от козлодуйския бряг до Врачанския Балкан, обаче може се премине и през останалото време на годината. В зависимост от сезона, ентусиастите отсядат в къщи за гости по пътя или на палатки.
„Ботевият път” е обявен за групов исторически паметник на културата от национално значение. Любопитното е, че по протежение на маршрута са обозначени с паметни знаци дори места, свързани с литературни произведения, които пресъздават образа на Ботев и подвига на неговите четници. В него са включени паметниците „Ботева алея”, мемориални кътове, места за отдих и пр. Сред забележителностите е и къщата на баба Илийца от известния разказ на патриарха на родната литература Иван Вазов. Той е посветен на героизма на една обикновена българка от село Челопек, спасила Ботев четник с риск за живота си. Ръководител на мемориалния комплекс „Ботев път” към община Враца е Росица Кузманова. Тя разказва за забележителностите и за събитията от историята, с които са свързани паметни знаци от маршрута:
„Лобното място е посочено от един от свидетелите на Ботевата гибел, Никола Обретенов. На това място през 1961 г. е поставен каменен блок, върху който е написан стих на известната българска поетеса Елисавета Багряна: „На Великия Ботев, изпълни се пророчеството твое – жив си ти”. Туристите, които посещават връх Околчица, обикновено се отбиват във възстановената къща на баба Илийца, за да я разгледат и да запознаят децата си с историята на тази достойна българка. Правейки връзка с литературата, запознаваме посетителите и с историята на Ботевата чета. Когато подготвяхме къщата на Баба Илийца в Челопек, решихме, че околностите са подходящи и за екопътека, която да свързва знакови за четниците места. Например в местността Кривольо, където е загинал подвойводата на четата Перо Херцеговинеца, поставихме паметна плоча. В местността Погледеца пък изградихме красива площадка. Тук Иван Вазов е спирал за кратка почивка и се е възхищавал на красотите, които се откривали пред него в равнината. Всяка година с наближаването на 2 юни (Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България), организираме за най-малките детско утро, посветено на Перо Херцеговинеца, а в местността Погледец – фолклорна програма с надпявания. Така отбелязваме пребиваването на Иван Вазов там. Нашата екопътека се е превърнала в атрактивно място за ценителите на историята и природата, като част от 120-километровия маршрут по стъпките на Ботев и съратниците му”.
Нозете на траки, гърци, римляни, илири, келти и египтяни пристъпвали по мраморните плочи на градския площад. Посоките се разклонявали към храмовете, ателиетата и магазините, но форумът бил също така мястото, където да потърсиш справедливост и да..
Шумен е град, известен като един от центровете на Българското Възраждане, на културния и духовния живот и където все още може да се усети духът на това време. Ако тръгнете по калдъръмената улица „Цар Освободител“ и вървите по нея към Томбул..
Неолитните жилища в Стара Загора са уникален исторически паметник от световно значение. Те са част от 100-те национални туристически обекта. В музея, издигнат върху самата археологическа находка, се поддържа постоянна температура и влага, с цел тя..
Разкъсана облачност