Пълен консенсус относно заплахите за националната сигурност на България

публикувано на 21.11.13 в 09:43

Участниците в Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев, обсъдиха темата за актуалните рискове и заплахи за националната сигурност на България и възможностите на държавата за справяне с тях.

Снимка: БТА

Пред България има две основни заплахи за националната сигурност днес. От една страна е налице задълбочаваща се вътрешнополитическа криза заради продължаващите над 160 дни антиправителствени протести. От друга – засилен миграционен натиск към страната, свързан с кризисните процеси в Близкия Изток и Северна Африка. От началото на 2013 г. броят на незаконните имигранти у нас рязко нарасна, с пик през последните три месеца. Двете актуални теми бяха обсъдени на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност към президентството, въз основа на анализите на МВР и ДАНС.

Приетият от КСНС документ със становище и предложения по наболелите въпроси, бе постигнат с пълен консенсус от участниците в него, заяви след заседанието президентът Росен Плевнелиев. По думите на държвания глава:

„Членовете на КСНС се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили. Необходими са общи категорични действия в посока на спазване на закона и укрепване на доверието в публичните институции. Членовете на КСНС изразяват безусловно уважение към правото на протест, но категорично настояват това неотменимо конституционно право на българските граждани да се реализира в рамките на Закона. КСНС призовава политическите сили и другите организатори на протести и митинги да се въздържат и разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение и биха задълбочили политическата и социалната криза. Наред с това, КСНС заявява, че демократичната многопартийна система е безалтернативна. Политическите различия и алтернативи не са нейно отрицание, а са естествена част от самата нея.”

Членовете на КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на Европейския съвет да инициира от името на България разработването и приемането на обща европейска регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите-членки, както и на техните семейства - се посочва още в Становището.

Относно втората основна заплаха, свързана със засиления миграционен натиск към страната, КСНС е единен в позицията си, че са налице рискове за националната сигурност, в това число в хуманитарен, здравен и социален аспект. В тази връзка е необходим общ подход и споделен ресурс на компетентните институции, оповести държавният глава. КСНС изисква от Министерския съвет да отчита периодично изпълнението и актуализира Плана за овладяване на кризисната ситуация, произтичаща от бежанската вълна, посочи той. И подчерта:

„Необходима е силна обществена и политическа подкрепа, насочена срещу потенциалните заплахи за етно-религиозния мир в страната. България следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от международни договори, с интегрираните усилия на централните и на местните власти. Проблемите, произтичащи от миграционния натиск към страната ни, не са само български, те са европейски. Организационните, функционални и ресурсни способности на страната за справяне със засиления миграционен натиск се нуждаят от бързо и адекватно доизграждане. В тази връзка институциите ще бъдат обезпечени финансово, с цел изпълнението на техните функции по опазване на националната сигурност.”

Междувременно България вече разположи допълнителен брой полицаи на границата с Турция, за да се справи с бежанската вълна, а и в отговор на критиките на ЕК. Но в противоречие със самата себе си, ЕК обяви това за недопустимо. Какъв трябва да е отговорът на България? Ето аргументите на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев:

„Съгласно българското законодателство, а дори и европейските норми, ние имаме право, и охраняваме нашата държавна граница. А тя е и външна граница на ЕС. Именно затова за охраната й използваме повече хора. Да напомня и, че преминаването нелегално на тази граница е престъпление по Наказателния кодекс на България. А ние не знаем в този момент кой точно иска да пресече нелегално границата: дали бежанец, дали икономически имигрант или потенциален терорист. Още повече, че България не е страна, която пряко граничи със зоната на конфликт, откъдето тръгват бежанци. С оглед на това, всичко, което предприемаме в момента, е изцяло съобразено с международните норми и законодателство.” – коментира вицепремиерът.

По публикацията работи: Татяна Обретенова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!