София бе домакин на конференция на тема „Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения”, организирана от БАН. Форумът бе в отговор на политическата криза от последните месеци в България и рисковете и заплахите от нарастващия бежански поток към страната, свързан с конфликта в Сирия и нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка. В него участваха трима български президенти: сегашният държавен глава Росен Плевнелиев /встъпил в длъжност през 2012 г./, Петър Стоянов /1997-2002 г./ и първият демократично избран президент д-р Желю Желев /1990-1997 г./. Във фокуса на конференцията влязоха и проблеми, свързани с тероризма, регионалните конфликти, миграцията, демографията, както и състоянието на сектор „Сигурност” в страната.
Единственият „ляв” президент след прехода към демокрация у нас Георги Първанов /2002-2012 г./ не се включи в дебата. Това показа отново, че постигането на широк консенсус по тази „гореща” тема все още предстои. А преодоляването на политическото разделение остава сериозно предизвикателство за стабилността в страната.
„Сигурността е сред значимите въпроси, по които партийно-политическите пристрастия трябва да отстъпят назад, за да се постигне широк обществен консенсус”, смята президентът Росен Плевнелиев. Според него политиката на сигурност трябва да се базира на диалог между институциите и на научна експертиза. По думите му, за да е устойчива в дългосрочен план, тя трябва да е приета от всички политически партии, да не зависи от конюнктурните промени във властта. За целта, убеден е той, е необходим своеобразен пакт между политическите сили, обществените организации и експертите в тази сфера. „Той не само е възможен, той е задължителен, когато става въпрос за сигурността на нацията!”, категоричен бе държавният глава.
„Свидетели сме на може би най-драматичните, динамични и необратими промени в средата за сигурност в историята на човечеството. Тези промени се характеризират и със сериозна непредсказуемост” – подчерта Плевнелиев.
Това налага актуализация на оценката на предизвикателствата за сигурността на България, поясни държавният глава. За целта трябва да се преосмисли доколко е валидна оценката в Стратегията за национална сигурност от февруари 2011 г. с оглед на „Арабската пролет” и свързаните с нея промени в страни от Близкия Изток и Северна Африка, в каква степен се попълват законовите празноти в системата за национална сигурност в условията на регионална, европейска, световна и оттам – национална криза, доколко взетите решения спомагат за минимизиране на заплахите и рисковете за националната сигурност, посочи Росен Плевнелиев:
„Въпросът е много елементарен. Можем ли ефективно да изпълняваме приетите планове за управление на кризите. Например, плана за посрещане на бежанска вълна, с какъвто България отдавна разполага. И след като имаме такъв план, тогава защо част от бежанците пред очите на цялата нация спят на пода, стоят без вода и ток в продължение на седмици?”
Гражданските войни и регионалната нестабилност отприщиха масиран поток от имигранти към съседни страни и държави от ЕС, припомни държавният глава. Заради бушуващия вече 2 години конфликт в Сирия, над 2 милиона души търсят временна закрила в други страни, в т.ч. и в България. Конфликтът все още крие риск да стане регионален и ще продължава да оказва миграционен натиск, в т.ч. към нас, поясни той.
Президентът Петър Стоянов не споделя разпространеното напоследък в България схващане, че не се обръща внимание на националната сигурност, че тя е маргинализирана като част от цялостното нихилистично отношение към българската държава и институциите й. Днес обаче тя не включва само силата и боеспособността на армията, отразяването на чужди удари и вътрешни заплахи, в т.ч. тероризма, енергийната диверсификация и т.н., а живота на всички български граждани, подчерта той. Затова е нужен много широк обществен дебат с постигане на обществен консенсус. „Опонентът днес може да управлява утре“, припомни Петър Стоянов. По думите му:
„Когато говорим за национална сигурност, обезателно трябва да знаем, че още две ключови понятия трябва да бъдат част от нашия речник, който обяснява понятието „национална сигурност“. Те са приемственост и предвидимост. И българските граждани, и приятелите ни от НАТО и ЕС, и тези, с които не сме в блестящи отношения, трябва да знаят: онова, което е прието като фундамент, като кайъгълен камък на българската национална сигурност, не може да се сменя със смяната на всяко правителство. Не може да очакваш следващото правителство да има категорична, генерална промяна относно важни неща за сигурността.”
Според първия демократично избран български президент д-р Желю Желев националната сигурност започва още от битовата несигурност - сред най-болезнените въпроси за българите днес. Властта не може да гарантира дори собствеността на гражданина на битово ниво, посочи той.
„Не може да убеждаваме хората, че има национална сигурност, ако тези хора не могат да разчитат за сигурността на своя живот. Това е много важно нещо. Освен това, за каква национална сигурност може да става дума, когато примерно, по време на гроздобер, не можем да опазим дори лозята на хората. Проблемът трябва да бъде задължително на равнището на централната власт. Нарежда се отгоре, че докато трае гроздоберът или пък някаква друга селскостопанска акция, трябва да се охраняват.
Кампания срещу уличното насилие Stand Up ще се проведе днес и утре под купола на столичното Ларго, съобщиха от Регионалния исторически музей – София. Оказва се, че по целия свят над 80% от жените са преживели форма на уличен тормоз, но 85% от..
През нощта от запад бързо ще се заоблачи, най-късно над Източна България. В петък , над страната ще преобладава облачно време. Още преди обяд в Западна България ще започнат валежи от дъжд, в планините над 1600 m - от сняг. Вятърът ще се ориентира..
"След днешното гласуване за председател на Народното събрание "Продължаваме промяната" поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков", написа на Фейсбук страницата си съпредседателят на партията Кирил Петков. Три гласа не достигнаха, за да бъде..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
В "България днес" на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор "По..