Софийският зоопарк е сред най-обичаните и често посещавани атракции в столицата. Той е сред 100-те национални туристически обекта и е с най-голяма площ и видово разнообразие на Балканския полуостров. Зоологическата градина в София е основана през 1888 година от княз Фердинанд, като за целта са привлечени прочути в цял свят специалисти за развъждане на ценни и редки животни. Сега техният брой е повече от 1500 – екзотични животни и такива, които обитават територията на България. В зоопарка, освен заграждения за животните, има и много места за игра, хранене и развлечения на посетителите.

© Снимка: Гергана Манчева

Радко Сертов е биолог по професия и работи повече от 20 години в Столичния зоопарк. За него денят започва първо със среща с животните. След това той се отправя към работното си място, за да обърне внимание и на хората. Казва, че за един биолог няма по-добър късмет от това да попадне и да работи в зоопарк, където на едно място са събрани толкова различни видове животни.

© Снимка: Гергана Манчева

„Работата тук е съчетание от много неща – продължава той. – То не е само в това да затвориш едни животни и да им даваш храна, зоопарковото дело е доста обширно като задължения. Имаме сътрудничество с много зоопаркове в цяла Европа и в света, а обменът на животни е най-добрият начин за придобиване на нови видове, както и с цел да няма близко родствено размножаване. Всеки ден чрез електронната поща сме в контакт с колеги от други места. Например, скоро договорихме със Зоопарка в Белград да получим две червени кенгура, това е най-едрият вид кенгуру, а ние ще им дадем една тропическа котка сервал, която се роди при нас тази година. Оценявам това като добра сделка, защото от известно време нямаме кенгуру, а преди имахме от дребните видове. В началото на ноември ще ги получим и посетителите ще могат да ги наблюдават. Те са млада двойка. Вече е готова клетката за тях, има хубав двор и отопляемо помещение за зимата. Стара наша идея е да имаме отново пингвини в Софийския зоопарк. Видяхме преди години колко е голям интересът на посетителите, дори и сега питат за тях. Ние непременно ще имаме пингвини, но за целта трябва да си направим подходящо за тях заграждение. Имаме вече готов проект и се надявам догодина да започнем да го изпълняваме. За да получим пингвини, трябва да покрием изискванията за отглеждане.

© Снимка: Гергана Манчева

„Тази година при нас се родиха тропически котки, както и вълчета, които отгледахме с хранене от ръка и сега те са питомни. Вече сме ги събрали с глутницата и посетителите могат да ги видят. – допълва Радко Сертов. – Специално при вълците социалната структура е по-сложна, но нямахме проблем с адаптирането на малките. Първо ги разделихме само с мрежа, за да се опознаят и свикнат, а след това ги събрахме. Странното беше, че майката, която не ги беше виждала няколко месеца, ги позна и първа дойде при тях. Понеже тя е водещата женска от глутницата, оттам нататък нямаше проблеми, защото тя започна да си ги пази. Отделихме ги от нея още на втората седмица, за да ги отгледаме като питомни и да може с тях лесно да се работи после. Това е не с цел да ги превръщаме в кучета, а за да може, когато ги ваксинираме, да дойдат сами при нас, а не да се налага да ги упояваме и да предизвикваме стрес у тях”.

© Снимка: БГНЕС

Слоницата Артайда, която вече е на 55 години и отдавна обитава столичния зоопарк, е станала и негова емблема. Децата я познават и й се радват, а със строгия си режим на хигиена и хранене тя предизвиква възхищение и сред родителите. Още подробности за Артайда разказва Радко Сертов:

„Слоницата е добре, за наше щастие, нейните години не са пределна възраст за слона, в зоопарк той може да живее и до 70-80 години. Всичко е индивидуално, но и ние полагаме доста грижи за нея. Осигуряваме й педикюр, дезинфекция и почистване на краката, защото, когато слоновете се гледат в затворено пространство, движението им е ограничено, затова обикновено заболяванията тръгват от краката им. Преди години, когато имахме проблем с краката й, ние извикахме специалисти, направиха необходимото, а след това ни обучиха сами да го правим и доста добре се справяме. Друг популярен обитател на Зоопарка е носорогът Чико. Той е доста едър мъжки бял носорог. Много е добродушен и кротък. Живее тук от много години, но никога не е бил заплаха за някого, работи се спокойно с него. В бъдеще сме предвидили да направим разширение специално на мястото за носорозите. И за слоновете мястото ще се разшири, за да може да вземем още няколко женски и да гледаме група слоници. Предвиждаме също да направим смесена композиция със жирафи, зебри, ему, цяла африканска зона, разположена в едно голямо специално заграждение. Тук никога не е имало жирафи, затова сега имаме намерение да гледаме такава двойка, която ще получим от друг зоопарк. Но за целта трябва да спазим изискванията на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите. Неотдавна успяхме да реконструираме обиталището на двойката лъвове, които живеят тук. Сега бетонът е покрит с естествени материали, подът е засипан с почва, добре е затревен. Посадихме дръвчета и мястото изглежда много по-добре, а и животните са по-спокойни в него. Вече е осигурена храната за животните през зимата. За тревопасните сеновалът е пълен с над сто тона сено, осигурени са и трайните храни, като зърното и цвеклото. Животните не са гладни, имат всичко необходимо. В зоната на зоопарка обаче се появи една лоша практика – посетителите да оставят в нашето езеро водни костенурки, които са отглеждали в домовете си. Червенобузите костенурки не са обитатели на нашите географски ширини, правят пакости и вече има забрана да се продават в зоомагазините. Проблемът е, че в природата те се проявяват като конкурентен агресивен вид и изместват нашите видове от местообитанията им. Ако това не спре, след време около реките и язовирите вече ще се срещат само червенобузи костенурки”, предупреждава Радко Сертов.

© Снимка: Гергана Манчева

Атракция за деца и възрастни, столичният зоопарк се радва на посетители от София, страната и чужбина. Деца и родители имат свои любимци тук и се връщат отново – като при стари приятели.