Малко преди да навърши 85 години, от този свят си отиде един от големите майстори в българското кино – Рангел Вълчанов. Той е режисьор на близо 20 филма, сценарист е на осем, играл е в няколко ленти, както и на театралната сцена. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през ХХ век. Член е на Европейската филмова академия. Носител е на множество български и международни награди.
Спомням си едно необичайно парти от лятото на 2006-та в киностудия „Бояна”. То отбелязваше 20-годишнината на филма „А сега накъде?” – знакова лента за 80-те. В нея навремето режисьорът събира 26 студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство, пълни с мечти и амбиции. Снимките до голяма степен се градят върху импровизацията, загатнати са типажите и характерите. Режисьор и прохождащи актьори заедно измислят поведението им и изпълват с живот образите им. „Това беше интродукцията ми в киното – разказа в интервю за Радио България Стефан Китанов, днес директор на София Филм Фест. – Да работиш с Рангел Вълчанов беше изключително вълнуващо, той създаде невероятна атмосфера. Всички бяхме като омагьосани. Това е един от най-чистите моменти, които нашата генерация помни." Тогава, през 2006-а, в студия „Бояна” започнаха снимки на продължението на филма – „А днес накъде?”, със същия екип. Целта – да се види какво се е случило с някогашните студенти, с поколението на прехода. Едно интересно и важно за киноисторията, а и за обществото ни начинание.
Нестандартен и оригинален творец, Рангел Вълчанов експериментира с въображение и размах във филмите си. В „Лачените обувки на незнайния воин” например, сниман с много натуршчици, през очите на седемгодишно дете той ни води из някогашното българско село, с неговите традиции и нрави чак до... Бъкингамския дворец. Филм, в който се съчетават приказност и свежо чувство за хумор, чиито герои от класическата селска България се запечатват в съзнанието ни.
Една от най-ярките роли на театралната сцена на Рангел Вълчанов бе в моноспектакъла му „Лазарица” по текст на класика на Йордан Радичков. Вече не в първа младост, но с невероятна енергия, Рангел Вълчанов се превъплъти в селянина, решил да застреля кучето си, подозирайки, че е бясно. И който, по стечение на обстоятелствата, се превръща в пленник на животното, качен на едно дърво. Та от това дърво, местейки се върху клоните, той ту го засипваше с обиди и закани, ту му припомняше добрите стари времена... Несъвършена човешка природа…
В последните години здравето на Рангел Вълчанов беше силно разклатено. Въпреки това, той написа три книги. Заглавието на едната от тях е „Всички ще умрем, а сега наздраве!”
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..