През 2013-а Софийската духовна семинария отбелязва своята 110-а годишнина. Предисторията й започва в 1897-а, когато Столичната община подарява на Светия синод на Българската православна църква място от 50 дка в местността Куру баглар (в днешния квартал "Лозенец"). След 5 години ръководството на Църквата решава да осъществи своя замисъл за преместване на Духовната семинария в собствена сграда в столицата, след като намира средства за нейното построяване. Като духовна школа тя е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел”. От своето създаване до наши дни, по решение на Светия Синод, Софийската духовна семинария носи името на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски.
Отзовават се множество дарители. Княз Фердинанд дарява не само близо 25 хиляди златни лева от държавния бюджет, но и с лични средства обзавежда спалните помещения на пансиона със 150 легла и с всичко друго необходимо. Осигурява и нужното количество учебници, ценни книги за библиотеката, а за градината – редки дървета и храсти. Основите на семинарията са положени на 31 март 1902 г. от княза, а водосвет отслужва председателят на Светия Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. Сградите на семинарията са проектирани от австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който през 1879 г. идва в България и е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи. Между неговите творби са дворецът на княз Батенберг в Русе, североизточното крило на княжеския дворец в София, идейният проект за Софийската минерална баня, сградата на Богословския факултет на Софийския университет и др.
След по-малко от година, на 20 януари 1903-та, след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Духовната семинария е под прекия надзор на синодалните архиереи. Тогава в нея се получават 37 български и 11 руски богословски списания, с което едва ли може в наши дни 110 години по-късно да се похвали някое учебно заведение. Днес библиотеката на семинарията е една от най-богатите богословски библиотеки в страната. Разполага с над 50 000 книги, литературни поредици, учебници и помагала, вестници и списания. Особен интерес сред специалистите будят ръкописните псалтикии от неизвестен автор, за които се предполага, че са от XVIII-XIX век.
На 26 октомври 1904 г. – Димитровден, тържествено е осветен семинарският храм „Св. Йоан Рилски”. Царските икони на иконостаса са рисувани от знаменитите Иван Мърквичка и Антон Митов.
Двете Балкански войни (1912-13 г.) и Първата световна се отразяват пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото – оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда. През това време семинарската сграда е превърната във военна болница. След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. В годините след Деветоюнския преврат от 1923-та сградите постепенно се връщат на нейните законни притежатели. По време на Втората световна война бомбардировките над София нанасят поражения и на семинарията. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията, предимно в манастири.
След идването на власт на комунистите на 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г. в сградата на Богословския факултет в София. Част от класовете са временно настанени в Черепиш. Чак след опразването на семинарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в сградата на Семинарията в София. През 1950 г. обаче, при управлението на Вълко Червенков, сградата на Семинарията е отнета и превърната в Дворец на пионерите. Тогава Софийска семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, и двете училища са преместени на гара Черепиш, до черепишкия манастир „Успение Богородично”, където пребивават до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от останалите сгради в комплекса с желязна ограда и самостоятелен вход.
През пролетта на 1990 г., с министерско постановление на Софийската семинария са върнати сградите. И тази учебна година по традиция бе открита на Кръстовден, но в училището ще се обучават само 18 ученици в петгодишния редовен курс, сред които и етнически българи от други съседни страни, както и 40 курсисти в двугодишния паралелен курс. По статут Семинарията е средно духовно училище, намиращо се под прякото ведомство на Светия Синод на БПЦ. Учебните планове и програми се одобряват от Министерството на образованието и науката със съгласието на Синод. В момента изпълняващ длъжността ректор на Семинарията е г-н Димитър Костадинов. Тя има свои символи – печат и знаме, което е в небесносин цвят: от едната му страна е изобразен ликът на св. Йоан Рилски – покровителят на учебното заведение, а от другата – лъв с кръст и надпис: „Вярвай в Бога! Обичай България!”
По случай 110-ата годишнина от откриването на семинарията, пред сградата на Богословския факултет на пл. „Света Неделя”, на 15 септември бе открита изложба от 20 пълноцветни табла. Те проследяват възникването на книжовните средища у нас, развитието на духовното образование в Лясковец и Самоков, преместването на средната духовна школа в София. И още: подема през XIX век и трудностите, с които се налага да се справи семинарията през войните и при социализма, както и развитието на училището в наши дни. При подреждането на експозицията са използвани над 200 снимки, документи и архивни материали от Семинарията, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Централния държавен архив, както и от лични архиви на бивши семинаристи.
Снимки: Софийска духовна семинария
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..