Занимавам се с изкуство, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със стоматология – казва приживе Жан-Клод дьо Гилебон и в тези думи тя „заключва” една любов, продължила 50 години и превърнала двама артисти в емблема на съвременното изкуство.
© Снимка: архив
Българският художник от Габрово Христо Явашев среща бъдещата си съпруга и артистичен съучастник през 1958 година в Париж. Тогава той е неизвестен беден емигрант от Източна Европа, а тя – дъщеря от аристократична фамилия, сгодена за подходящ според родителите и средата й човек. Оказват се астрални близнаци, родени са в един и същ ден 13 юни 1935 година и въпреки всичко и всички решават да бъдат заедно. През 1962 година Кристо и Жан-Клод стават законно семейство, а две години по-късно емигрират в САЩ и се влюбват в Ню Йорк, където двамата живеят до смъртта на Жан-Клод през 2009 г. Именно в Голямата ябълка двамата се запознават с Ванцети Василев, автор на последната излязла на български език книга, посветена на тяхното творчество – „Да опаковаш вятъра”. Самият автор Василев е инженер-химик, който през 1988 година решава да потърси светлото бъдеще и бяга от социалистическа България. След 18 месеца в Италия в началото на деветдесетте години на миналия век става гражданин на Ню Йорк и го определя за своя град. Било трудно в началото, налагало се да работи на няколко места, за да се издържа. Докато един ден друг българин го посъветвал да подаде документи за градска или държавна работа. Подадох документи в „Департамента по околната среда” и ме назначиха. Там се и пенсионирах преди две години – разказва Василев.
С писане започва да се занимава още в България. Ръкописът на първата си книга „Семената на страха” пренася тайно, като вярвал, че ще успее да издаде романа в САЩ. През 1991 г. книгата е публикувана на български език в родината му благодарение на оперния певец Борис Христов.
Литературата беше катарзис за мен, начин да споделя болката не само със себе си, но и с много хора, читатели. Втората ми книга „Влаковете на Рим”, която беше отпечатана 2006 година, излезе и на немски език.
Последната книга на Ванцети Василев „Да опаковаш вятъра” съдържа скици от проектите на Жан Клод и Кристо, с история на всеки един от тях, с трудностите и пречките при реализирането им. Впечатляващите художествени постижения на Кристо включват опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Идеята за книгата се заражда преди много години по време на първото посещение на Ванцети в дома на артистичното семейство.
В книгата „Да опаковаш вятъра” са описани всичките им големи международни проекти, съдържа малко биографични данни, от книгата на Бърт Черноу „Кристо и Жан-Клод. Биография” и много истории, разказани ми от му Анани и съпругата му Диди. Истината е, че първоначално имах желание да напиша биографична книга за тях, без да знам, че вече съществува такава, при това изключително добре написана. Затова реших да се фокусирам върху идеята и внушенията на техните работи, сред които „Чадърите", „Завеса над долината", „Опакованият Райхстаг". Получи се една наистина приятна книга, защото работих с любов, като гледах тяхната любов. Тяхната любов е възпламеняваща и стимулираща. Тя ме направи техен фен и последовател – казва Ванцети. Според него България е присъствала и присъства в живота на Кристо Явашев всеки ден.
Във всичките си проекти и филми той не пропуска възможността да отбележи, че е българин. В документалния филм за „Опакованият Райхстаг” лично настоява да бъдат включени две песни на хора „Мистерията на българските гласове”. Все още се твърди, че Кристо не е правил изложба в родината си, а това не е вярно. През 2005 година в НХА в София беше открита изложба от 62 негови постера, четири от които правени по време на студентските му години в София. По-късно Академията продава част от работите на белгийския колекционер Юго Вутен. Христо Явашев възстановява постерите и те са все още притежание на България. Затова „Да опаковаш вятъра” освен моята любов към тях двамата има за цел да премахне някои закостенели и грешни разбирания за Кристо като личност и творец. Исках да покажа един българин, който е известен навсякъде по света и най-малко в България.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...